Unknown - in0

вих безброй списъци в главата си, съчиних няколко писма, които ня­

ност. Пречиш му, така че си заплаха за него. Този тип има снимката

маше да напиша, и поиграх на „познай житейската история" на доста

244

245

фаждани на Квебек. Проститутките и техните клиенти идваха и си оти­

Изминахме няколко крачки в мълчание, моите маратонки бяха като

ваха, но от Джуъл Танбо нямаше и следа.

ехо на нейните метални токчета.

Изправих се и раздвижих гръбнака си, искаше ми се да разтрия из­

- Отказах се да търся Габи. Не мисля, че тя иска да я намеря. Дой­

тръпналия си задник, но реших, че идеята не е добра. Следващия път

де да ме види преди една седмица, после пак изчезна. Предполагам,

никакво седене върху цимент в напразно очакване на някаква прости­

че ще се появи, когато сама реши.

тутка, която може да е заминала за Саскатун.

Погледнах да видя реакцията й. Джуъл сви рамене и не каза нищо.

Тъкмо се канех да тръгна към колата си, когато един бял понтиак

- Всъщност искам да говоря с Джули.

спря до отсрещния тротоар. Появи се оранжева коса, последвана от

Джуъл спря и се обърна към мен. Лицето й изглеждаше изморе­

познатото лице и деколте.

но, сякаш изхабено от нощта. От живота. Извади пакет цигари от де­

Джуъл Танбо затръшна вратата на понтиака, после се наведе към

колтето си, запали си една и издуха дима нагоре.

прозореца, за да каже нещо на шофьора. След секунда колата потег­

- Май е най-добре да си отидеш у дома, скъпа.

ли бясно, а Джуъл се присъедини към двете жени, седнали на стъпа­

- Защо?

лата пред хотела. Под пулсиращото неоново осветление те изглежда­

- Още преследваш убийци, нали?

ха като трио домакини от предградията, които си разменят клюки в квар­

Джуъл Танбо не бе глупачка.

талното кафене. Смехът им се разнесе в нощния въздух. След мину­

- Мисля, че има един на свобода.

та Джуъл се изправи, намести ластичната си минипола и тръгна по ули­

- И смяташ, че това е онзи каубой, с когото си играе Джули?

цата.

- Просто бих искала да поговоря с него.

Мейн се канеше да заспива, търсачите на развлечения си бяха оти­

Тя дръпна от цигарата, изтръска я с дългия си червен нокът, после

шли, а боклукчиите тъкмо се появяваха. Джуъл вървеше бавно, въртей­

се загледа как искрите падат бавно към тротоара.

ки ханш в някакъв неин си ритъм. Пресякох по диагонал и я настиг­

- Предния път ти казах, че той има мозък като напръстник и ха­

нах.

рактер на влечуго, но се съмнявам да е убил някого.

-Джуъл?

- Знаеш ли кой е той?

Тя се обърна, а на лицето й се изписа въпросителна усмивка. Не

- Не. Тези идиоти са тожова рядко срещани, кожото птичите лай­

това бе очаквала. Очите й се плъзнаха по лицето ми, озадачени и раз­

на. Просто не им обръщам внимание.

очаровани. Изчаках да ме познае.

- Но ти каза, че той може да се държи много гадно.

- Маргарет Мийд.

- Тук всички се държат гадно, скъпа.

Усмихнах се:

- Идвал ли е напоследък?

- Темп Бренън.

Тя се замисли над въпроса ми, после над нещо друго, вглъби се в

- Правиш проучване за някоя книга ли? - Размаха ръката си във

нжакъв образ или спомен, за които можех само да гадая.

въздуха, сякаш изписваше заглавие. - Задник върху капака на кола­

- Да. Срещнах го веднъж-дваж.

та, или Моят живот сред проститутките. - Мек южняшки английски

Чаках. Тя пак дръпна от цигарата и погледна една кола, която се

с езерен ритъм.

движеше бавно по улицата.

Засмях се:

- Може и да се продава. Да повървя ли с теб?

- Но не съм виждала Джули.

Джуъл сви рамене, изпуфтя, после се обърна и поднови бавното

Отново си дръпна, затвори очи и задържа дима, после го издуха

въртене на ханша си. Тръгнах редом с нея.

нагоре.

- Още ли търсиш приятелката си, скъпа?

- Нито пък твоята приятежа Габи.

- Всъщност се надявах да намеря теб. Не очаквах, че ще се появиш

Подадена ръка? Дали да продължа с въпросите?

тожова късно.

- Мислиш ли, че мога да го намеря?

- Детската градина още е отворена, сладурче. Трябва да работиш,

- Честно казано, скъпа, не мисля, че можеш да намериш и собст­

за да останеш в бизнеса.

вения си задник без карта.

-Вярно е.

Хубаво е да те уважават.

246

247

Джуъл си дръпна за последен път, хвърли фаса и го смачка с крак.

Пъхнах длани в джобовете си и забих поглед в гърба на Джуъл.

- Хайде, Маргарет Мийд. Да вървим.

Пред третото сепаре тя спря, скръсти ръце и бавно поклати глава.