Unknown - in0

- Какво искаш да кажеш?

242

243

Разказах му всичко. За Габи. За страха й. За бягството й. За моя­

ти. Може би точно той е поставил черепа на Грейс Дамас в двора ти.

та обида. А сега за страха ми.

Знае коя си. Знае къде си.

- По дяволите, Бренън, как успяваш да се забъркаш в такива неща?

Не чувах Джей Ес. В мислите си вече бях тръгнала.

Виж, това, което ми казваш, звучи доста неприятно. Възможно е

мръсникът на Габи наистина да е Сен Жак. Той преследва жените. И

Отне ми трийсет минути да прекося Сентървил, да се изкача до Мейн

Сен Жак прави същото. Той рисува изкормени жени, няма нормален

и да намеря мястото си за паркиране. Прескочих опънатите крака на

сексуален живот и носи нож. И Сен Жак - или който е този психар -

някакъв пияница, седнал с клюмнала глава, заслушан в кънтрито, чу­

убива жени, после ги разчленява или осакатява. Ти какво мислиш?

ващо се глухо през тухлената стена, на която бе опрял гърба си. Той

Извърни лице от ярката светлина на деня...

се усмихна и ми махна с ръка, после я обърна с дланта нагоре и я про­

- Кога за пръв път е забелязала този човек? - попита Джей Ес.

тегна към мен.

- Не знам.

Бръкнах в джоба си и му пуснах една монета. Може би щеше да

- Преди или след като започна тази история?

наглежда колата ми.

- Н е знам.

Из Мейн се разхождаха тълпи нощни птици, сред които си запро-

- Какво всъщност знаеш за него?

бивах път. Просяци, проститутки, наркомани и туристи. Добре дош­

- Почти нищо. Мотае се край проститутките, плаща си за секс, после

ли в хотел „Сен Лоран".

си прави някаква постановка с бельо. Носи нож. Повечето жени не биха

За разлика от предишното ми идване, този път имах план. Пропра­

искали да имат нищо общо с него.

вих си път по „Сент Катрин" с надеждата да открия Джуъл Танбо. Не

- Това звучи ли ти добре?

беше лесно. Въпреки че обичайната навалица се бе събрала пред хо­

- Н е .

тел „Гранада", Джуъл не беше сред тях.

- Темп, искам да съобщиш за това на хората, с които работиш. Нека

Пресякох улицата и огледах преценяващо жените. Никоя не по­

те да проверят ситуацията. Казваш, че Габи е непредсказуема, така че

сегна да ме замери с камък. Възприех това като добър знак. Сега

вероятно не е станало нищо. Може просто да е заминала за някъде.

какво? От последното си посещение при тези дами имах доста ясна

Но тя е твоя приятелка. Ти си била заплашена. Черепът. Мъжът, кой­

представа какво не трябва да правя. Това обаче не ми подсказа как

то те е преследвал с колата.

да подхода.

- Възможно е.

Имам едно правило, което обикновено ми помага в живота: Кога­

- Габи е била отседнала при теб. После е изчезнала. Една провер­

то се съмняваш, не прави нищо. Ако не си сигурна, не купувай, не ко­

ка няма да навреди.

ментирай, не се обвързвай. Стой си мирно. Отклонението от тази мак­

- Точно така. Клодел веднага ще се втурне и ще го арестува.

сима обикновено винаги ме е карало да съжалявам.

Почувствай ме, докосни ме...

Намерих едно бетонно блокче, изчистих счупените стъкла и сед­

Джей Ес каза нещо, но мислите ми рязко смениха посоката си. Бельо.

нах. Събрани колене. Поглед, вперен в „Гранада". Зачаках. И чаках.

Нож. Една проститутка на име Джули участваше в горички по бельо.

И чаках...

Рисунка на кърваво убийство с надпис „не ме нарязвай". Статиите от

Известно време бях заинтригувана от сапунената опера, която се

вестници в стаята на улица „Берже" - една от тях бе за маниак, кой­

разиграваше наоколо. Докато Мейн светува. Полунощ дойде и отми­

то крадял бельо, друга беше с моята снимка, оградена с X. Череп, на-

на. Стана един часът. После два. Сценарият продължаваше да се върти

бучен в градината ми. Ужасеното лице на Габи в четири сутринта. Ха­

около прелъстяване и експлоатиране. Младост и безнадеждност. За­

осът в спалнята й.

пълвах времето с разни игри за раздвижване на мозъка, измислях ост­

Помогни ми с музиката на нощта...

роумни заглавия.

- Трябва да тръгвам, Джей Ес.

В три часа загубих всякакъв интерес. Бях изморена, обезсърчена

- Темп, обещай ми, че ще изпълниш това, което ти казвам. Мал­

и отегчена. Знаех, че наблюдението не е забавно, но не бях подози­

ко е вероятно, но може психарят на Габи да е същият с бърлогата на

рала колко вцепеняващо е всъщност. Изпих няколко литра кафе, съста­

улица „Берже". Може той да е вашият убиец. Ако е така, ти си в опас­