Unknown - in0

- Още ли обслужваш онзи шантавия с нощницата? - Небрежно.

погледна. Изглежда, обмисляше каква друга полза може да извлече от

- Кой? - Облиза хамбургера по ръба като дете, което яде сладо­

присъствието ни.

лед от фунийка.

- Днес не съм яла нищо - измърмори тя. И гласът, също като очи­

- Мъжа с ножа.

те й, бе безизразен и безцветен.

- Нож? - Разсеяно.

Погледнах Джуъл. Тя сви рамене и си извади нова цигара. Огле­

- Сещаш се, скъпа, дребния тип, дето обича да го прави, когато си

дах се. Нямаше меню, нито дъска, на която да е написано какво се пред­

облечена в нощница като на майка му.

лага.

Джули задъвка по-бавно, после спря напълно, но не отговори. Ли­

- Има хамбургери.

цето й изглеждаше тебеширено, гладко, сиво и безизразно.

- Искаш ли един? - Колко пари имах в себе си?

Джуъл забарабани с нокти по масата.

- Банко ги прави.

- Хайде, скъпа, размърдай си малко мозъка. Знаеш за кого гово­

- Добре.

ря.

Тя подаде глава от сепарето и извика на бармана:

Момичето преглътна, вдигна глава за миг, после отново се съсре­

- Банко, донеси ми един хамбургер. Със сирене.

доточи върху бургера си.

- Имаш неплатени сметки, Джул.

- Какво за него? - Отхапа отново.

- Аз ще го платя - обадих се, като подадох глава от сепарето.

- Просто се чудех дали е наминавал.

Банко се бе подпрял на бара, скръстил ръце на гърдите си. Ръце­

- Тя коя е? - Почти неразбираемо.

те му приличаха на клони на баобаб.

- Един ли?

- Темп Бренън. Приятелка е на доктор Маколи. Познаваш я, нали,

Погледнах Джуъл. Тя поклати глава.

скъпа?

-Един.

- Да не би нещо да не е наред с онзи мъж, Джуъл? Да няма гоно­

Прибрах се в сепарето. Джули се бе излегнала в ъгъла и държе­

рея или СПИН. или нещо такова? Защо питаш за него?

ше чашата си с две ръце. Челюстта й бе отпусната, а устата - леко отво­

Сякаш разпитвахме дете. Ако изобщо даваше някакви отговори,

рена. Парченцето хартийка още стоеше на долната й устна, но тя ся­

те бяха разбъркани и произволни, а не свързани с някой от въпроси­

каш не го усещаше. Чу се звънец на микровълнова печка, после бръмче­

те ни.

не. Джуъл пушеше.

- Не, скъпа, просто се чудех дали продължава да идва.

След малко микровълновата печка изсвири четири пьти и Банко

Погледът на Джули срещна моя.

се появи с димящия сандвич, увит в найлонова опаковка. Постави го

- С нея ли работиш? - попита ме. Брадичката й бе лъснала от маз­

пред Джули и погледна Джуъл и мен. Поръчах си сода. Джуъл покла­

нина.

ти глава.

- Нещо такова - отговори Джуъл вместо мен. - Иска да погово­

Джули разкъса целофана, вдигна горното хлебче и огледа съдържа­

ри с мъжа с нощницата.

нието на хамбургера. После доволно отхапа. Когато Банко донесе со­

- За какво?

дата ми, погледнах крадешком часовника си. Три и двайсет. Започвах

- За нищо особено. Най-обикновен разговор.

да си мисля, че Джуъл изобщо няма да заговори.

- Тя да не е глухоняма? Защо говориш вместо нея?

- Къде работи днес, скъпа?

Понечих да кажа нещо, но Джуъл ме сръга да мълча. Джули сякаш

- Къде ли не. - С пълна уста.

не очакваше отговор. Дояде хамбургера си и облиза пръсти. Един по

- Не съм те виждала напоследък.

един. Най-после.

- Бях болна.

- Какво искате от този мъж? Боже, ами и той говореше за нея.

- Сега по-добре ли си?

Страхът окова всеки нерв от тялото ми.

-Ъхъ.

- За кого говореше? - попитах веднага.

- Работиш ли в Мейн?

Джули ме погледна с леко отворена уста, както преди. Когато не

-Малко.

говореше или не ядеше, тя сякаш не можеше или не искаше да я държи

в затворено положение. Виждах остатъци от храна по зъбите й.

250

251

- Защо искате да ми го вземете?

- Какво?

- Да ти го вземем?

- Доктор Маколи. Виждала ли си я напоследък?

- Той е единственият ми редовен клиент.

Сбърчи чело неразбиращо.

- Тя не иска да ти взема никого, просто иска да говори с него. -

- Старата дама с обицата на носа - обясни Джуъл, като натърти

Джуъл.

на определението за възрастта.

Малката отпи от питието си. Опитах отново:

- А! - Джули затвори уста, после я отвори. - Не. Бях болна.

- Какво искаше да кажеш, че той също говорел за нея? За кого е

Запази спокойствие, Бренън. Почти свърши.

говорил, Джули? - На лицето й се изписа недоумение, сякаш вече бе

- Сега по-добре ли си? - попитах.

забравила думите си.

Тя сви рамене.

- За кого говореше твоят клиент, Джули? - В гласа на Джуъл се