Unknown - in0

найсет. По дяволите! Исках по това време вече да съм на позиция. Дали

вярно беше излишно. Джули вървеше решително напред и не се ин­

да променя плана си? Ами ако съм я изпуснала?

тересуваше от хората наоколо.

При „Сент Катрин" пресякох „Сен Лоран" и отново огледах тълпа­

та пред „Гранада". Джули я нямаше. Щеше ли изобщо да дойде тук?

Улиците не само ставаха по-безлюдни, но и кварталът се проме­

Откъде щеше да мине? По дяволите! Защо не бях тръгнала по-рано?

ни. Тук по „Сент Катрин" се движеха контета с модни прически, стег­

Нямах време за нерешителност.

нати тела с тесни тениски и боядисани дънки, еднополови двойки и тук-

Забързах на изток, оглеждайки лицата и от двете страни на ули­

там по някой травестит. Бяхме навлезли в района на гейовете.

цата, но потокът пешеходци бе нараснал, така че не бях сигурна дали

Следвайки Джули, минавах край кафенета, книжарници и ресто­

не съм я пропуснала. Пресякох на север през празния паркинг по същия

ранти на различни етноси. Накрая тя зави на север, после на изток, а

път, по който бях минала с Джуъл преди две вечери. Поколебах се дали

след това на юг по задънена улица със складове и занемарени дърве­

да не надникна в бара до алеята. Подминах го, залагайки на това, че

ни постройки, много от тях с ръждясали метални капаци на прозор­

Джули не излиза рано.

ците. Тротоарите бяха осеяни с хартии, кутийки от бира и бутилки.

След няколко минути стоях, прикрила се зад един електрически

Джули отиде право към един вход някъде по средата на пресечка­

стълб в далечния край на „Сен Домйник". Улицата бе пуста и тиха.

та. Отвори мръсна стъклена врата, покрита с желязна решетка, каза

В сградата на Джули не се забелязваха никакви признаци на живот:

нещо кратко, после изчезна вътре. През прозореца вдясно виждах све­

тъмни прозорци, дори крушката на верандата не светеше, в сумрака

теща реклама на бира. И той беше с метална решетка. Над вратата има­

се виждаше само лющещата се боя.

ше табела БИРА И ВИНО.

Времето се влачеше. Наблюдавах. Една старица се тътреше с мъка

Сега какво? Това ли бе мястото на срещата? Навярно на горния етаж

по тротоара, дърпайки количка с парцали. Напрягаше мускули да при­

или отзад имаше стаи, които можеха да се наемат за час-два? Или това

движи събраното по неравния паваж, накрая изчезна зад ъгъла. Скърца­

бе барът за среши, от който щяха да си тръгнат заедно? Дано да е вто­

щият шум на количката утихна. Нищо друго не смущаваше парцали-

рото. Ако си тръгнеха поотделно, след като са свършили работата,

вата екосистема на улицата.

планът ми щеше да се провали. Нямаше да разбера кой е мъжът, за

Погледнах часовника си - осем и четирийсет. Беше станало мно­

да го проследя.

го тъмно. Колко дълго да чакам? Ами ако вече бе излязла? Дали да не

Не можех просто да застана отпред и да чакам. Забелязах една още

позвъня на вратата? По дяволите! Защо не я бях попитала за часа? Защо

по-тъмна дупка от другата страна на улицата. Проход? Подминах бара,

не дойдох по-рано? В плана ми вече се появяваха пукнатини.

в който бе влязла Джули, и пресякох по диагонал към отсрещния тро­

Мина още време. Минута може би. Тъкмо се чудех дали да тръгна,

тоар. Открих тесен проход между изоставена бръснарница и някакъв

когато на горния етаж светна лампа. Не след дълго Джули се появи,

склад. Беше широк около половин метър и в него бе тъмно като в рог.

облечена в бюстие, минипола и ботуши над коляното. Лицето й, го­

С разтуптяно сърце се пъхнах вътре и се притиснах до стената. Ми­

лият корем и бедрата се откроиха като бели петна в сенките на веран­

наха няколко минути. Въздухът бе тежък и застоял, само дишането

дата. Скрих се зад стълба.

ми го раздвижваше. Внезапно някакво шумолене ме накара да подско­

Тя се поколеба за момент, вирнала брадичка и обвила ръце около

ча изплашено. Не бях сама. Едно черно петно изскочи от боклука в

кръста си. Сякаш преценяваше вечерта. После слезе по стъпалата и

краката ми и пребяга към дъното на прохода. Гърдите ми се стегна­

закрачи бързо към „Сент Катрин". Последвах я, като се стараех да не

ха и отново ме полазиха тръпки въпреки жегата.

я изпускам от поглед, без тя да ме забележи.

- Спокойно, Бренън. Просто някакъв гризач. Хайде, Джули!

На ъгъла ме изненада, като зави наляво, а не към Мейн. Хубаво

Сякаш ме беше чула, Джули се появи, следвана от мъж с тъмен ан­