Unknown - in0

- Боже мой - изрече и зацъка с език.

Единственият човек в сепарето седеше, загледан в чаша с мръсно-

31.

кафеникава течност, опрял лакти на масата и подпрял лице върху сви­

тите си юмруци. Виждах само върха на главата. Мазна кестенява коса,

Сега Джуъл вървеше решително, а токчетата й тракаха бързо по

разделена на неравен път, висеше безжизнено от двете страни на ли­

тротоара. Не бях сигурна къде ме води, но трябваше да оправдае ви-

цето. Беше пълна с пърхот.

сенето ми на цимента.

- Джули - каза Джуъл.

Изминахме две пресечки на изток, после завихме наляво по

Лицето не се повдигна.

„Сент Катрин" и пресякохме едно празно пространство. Оранжева­

Джуъл отново зацъка, после се пъхна в сепарето. Последвах я, бла­

та коса на Джуъл се носеше гладко и плавно в нощта, докато аз се пре­

годарна и на това оскъдно прикритие. Джуъл извади цигара, запали

пъвах зад нея, проправяйки си път през були асфалт, алуминиеви ку­

я и издуха дима нагоре.

тийки, счупени стъкла и изсъхнали растения. Как успяваше тя да се

- Джули. - Този път по-рязко.

движи сред всичко това на високите си токчета?

Джули си пое дъх и повдигна брадичката си.

Стигнахме до отсрещния край, завихме по алеята и влязохме в нис­

- Джули? - Момичето повтори собственото си име. Говореше, ся­

ка дървена сграда, на която нямаше никакъв знак, който да посочи пред­

каш се бе събудило от дълбок сън.

назначението й. Прозорците бяха боядисани в черно и единствената

Сърцето ми заби по-бързо и прехапах долната си устна.

светлина идваше от окачените коледни лампички, които обливаха ин­

- О, боже!

териора в червено. Запитах се каква е целта. Да се възбудят обитате­

Гледах едно лице, което бе живяло не повече от петнайсет годи­

лите му късно през нощта?

ни. Цветът му можеше да се опише само с нюанси на сивото. Бледа­

Огледах се дискретно. Очите ми имаха нужда от няколко секун­

та кожа, напуканите устни, празните хлътнали очи с тъмни кръгове

ди, за да привикнат със сумрака, тъй като вътре бе почти тожова тъмно,

под тях създаваха впечатление за човек, дълго лишаван от слънчева

кожото и навън. Придържайки се към коледната тема, декораторът

светлина.

бе продължил с картонена имитация на чам по стените и напукан чер­

Джули се втренчи безизразно в нас, сжаш образите ни се форми­

вен винил за столовете, а за украса служеха реклами за бира. Покрай

раха в мозъка й прекалено бавно или й бе твърде трудно да ни познае.

едната стена имаше сепарета от тъмно дърво, а край отсрещната бяха

- Ще ме черпиш ли една, Джуъл? - заговори на английски. Про­

струпани каси с бира. Въпреки че барът бе почти празен, въздухът бе

тегна трепереща ръка през масата. Вътрешната страна на лакътя й беше

пропит от мириса на застоял цигарен дим, евтин ажохол, повръща­

лилава в сумрачното осветление. Вените на китката й изглеждаха като

но, пот и марихуана. Изведнъж моето бетонно блокче започна да ми

тънки сиви червеи.

се струва доста привлекателно.

Джуъл запали цигара и й я подаде. Джули пое дима дълбоко в дро­

Джуъл и барманът си кимнаха. Той имаше кожа с цвят на вчераш­

бовете си, задържа го, после го издуха нагоре, сжаш имитираше по-

но кафе и дебели вежди. Изпод тях проследи внимателно движения­

възрастната жена.

та ми.

- Да. О, да - промълви тя. Късче от хартията се залепи за долна­

Придружителката ми бавно прекоси бара, оглеждайки всжо лице

та й устна.

с привидно безразличие. Един старец й подвикна от края на бара, като

Пак си дръпна със затворени очи, напълно погълната от ритуала

размаха бирата си и я покани да седне при него. Тя му изпрати въздуш­

на пушенето. Чакахме. Възможностите на Джули не се простираха до­

на целувка. Той й показа среден пръст.

там да върши две неща едновременно.

Когато минавахме край първото сепаре, нечия ръка се протегна и

Джуъл ме погледна неразгадаемо. Оставих я да води разговора.

сграбчи китката на Джуъл. Тя я освободи и постави ръката, която я

- Джули, скъпа, работи ли тази вечер?

бе хванала, обратно пред собственика й.

- Мажо. - Момичето пак си дръпна продължително и изкара дима

- Кошарката е затворена, сладур.

през носа си. Тя явно не се интересуваше защо сме там. Съмнявах се

дали изобщо се интересува от нещо.

248

249

След известно време цигарата й свърши, Джули изгаси фаса и ни