Unknown - in0

-Къде?

- Правилно, Матио. Баба иска да си стоиш вкъщи, защото мисли,

Ново свиване на раменете. Малък пръст избута очилата на място­

че така е по-безопасно за теб. Наистина е така и ти си добро момче,

то им.

че я слушаш.

- Откъде знаеш, че го няма?

Пак грейна широката усмивка.

- Храня рибките му. - Усмивка, широка колкото Мисисипи, грей­

- Ще може ли да ни дадеш ключа, Матио, само за няколко мину­

на на лицето му. - Той има тетри, ангелски риби и бели облаци. - Из­

ти? Става дума за много важна полицейска работа и ти си прав, че не

ползваше английските имена на рибите. - Фантастични са!

трябва да разбиваме вратата.

- Кога ще се върне господин Танге?

- Мисля, че така става - каза той. - Защото сте полицаи.

Свиване на рамене.

Детето изтича някъде и се върна с ключа. Стисна устни и ме по­

- Баба записала ли е това на календара? - попитах аз.

гледна право в очите, докато ми го подаваше през процепа.

Детето ме погледна изненадано, после пак изчезна.

- Не разбивайте вратата на господин Танге.

- Какъв календар? - вдигна глава Райън.

- Ще внимаваме много.

- Сигурно имат календар. Той отиде да провери нещо, когато не

- И не влизайте в кухнята. Забранено е. Не трябва никога да се вли­

беше сигурен кога ще се върне днес баба му.

за в кухнята.

Матио се върна.

- Ти затвори вратата и стой вътре, Матио. Когато свършим, ще ти

- Н е .

почукам. Не отваряй вратата, докато не ме чуеш да чукам.

Малкото личице кимна сериозно, после изчезна.

Райън се изправи.

Върнахме се при Бертран, който пак почука и извика. Последва не­

- Сега какво?

ловка пауза, накрая Райън кимна и аз пъхнах ключа в ключалката.

- Ако е прав, можем да влезем и да претърсим. Знаем името и ще

Вратата се отвори и се озовахме направо в малка всекидневна, об­

открием господин Танге. Може би бабата е наясно къде е отишъл. Ако

заведена в различни нюанси на кафяво. Две от стените бяха изпълне­

не, ще го пипнем веднага щом се появи наоколо.

ни от пода до тавана с рафтове, а другите бяха дървени, потъмнели

Андрю погледна Бертран и посочи вратата.

от многобройните слоеве лак. Намачкани червени кадифени завеси ви­

Още пет почуквания.

сяха на прозорците, а сивите дантелени пердета под тях не пропуска­

Нищо.

ха почти никаква дневна светлина. Застанахме абсолютно неподвиж­

- Да я разбием? - предложи Жан.

но, ослушахме се и огледахме сумрачната стая.

- На господин Танге няма да му хареса.:

Единственият звук, който чух, бе слабо неравномерно бръмчене

Всички погледнахме момчето. Райън се наведе за трети път.

- като ток по прекъсната верига. Бззззт. Бззззззт. Бззт. Бзт. Идваше

276

277

откъм двойната врата пред нас вляво. Иначе в апартамента Цареше гроб­

триковосини, яркожълти, черно-бели, те се стрелкаха край розово-бе­

на тишина.

лите корали и водорасли във всички възможни нюанси на зеленото.

Лош избор на епитет, Бренън.

Гледах като хипнотизирана и усетих как в главата ми се заражда

Огледах се и различих в дълбоките сенки мебелите, които изглеж­

някаква мисъл. Опитах се да я насърча. Рибки? За какво ми напомня­

даха стари и износени. В средата на стаята имаше дървена маса и сто­

ха? Нищо.

лове. До нея доста протъркано и издънено канапе с мексиканско одея­

Райън мина край мен и отмести завесата на душа с химикалката си,

ло, метнато отгоре. Отсреща бе сложен отрязан дънер, служещ за по­

отвори шкафчето за лекарства, разрови храната и мрежите край ак­

ставка на един „Сони Тринитрон".

вариумите. Като пипаше с носна кърпа, отвори чекмеджетата на скри­

Из стаята имаше още малки дървени масички и шкафчета. Някои

на, после разрови с химикалката си бельото, чорапите, ризите, пуло­

бяха доста хубави, почти като мебелите, които си купувах от битаци­

верите.

те. Съмнявах се тези тук да са находки, купени на сметка, за да бъдат

Забрави рибките, Бренън! Мисълта в главата ми бе неуловима като

реставрирани. Изглеждаха така, сякаш бяха стояли в апартамента от

мехурчетата от бълбукащия кислород в аквариумите, които се нади­

години, пренебрегвани и неоценени от различните наематели, живе­

гаха към повърхността и веднага изчезваха.

ли един след друг.

-Нещо?

Подът бе покрит със стар индийски килим. И с изобилие от сак­

Той поклати глава:

сии с цветя. Навсякъде. Бяха струпани по ъглите, подредени покрай