Unknown - in0

гото търся. Попитах го какви са задълженията му в манастира. Дълго

та си, за да успокоя нервите си.

време той не каза нищо. Чувах как гърдите му хриптят, като си по­

ема дъх. Накрая изрече:

Дамас. Зарових се в папката, прочетох отново имената, местата,

- Не искам да загубя работата си. Добре се грижа за манастира.

датите, които вече знаех. Манастирът „Сен Бернар". Никое Дамас. Отец

Поарие.

- Да. Сам ли го правите?

Чух го как се задави, сякаш нещо твърдо бе влязло в гърлото му.

314

315

- Само от време на време ми трябва малко помощ. Не им струва

гнева си? Дали планираше да направи същото и с мен? И с дъщеря ми?

нищо. Сам си плащам, от моята заплата. - Почти се разплака.

Откъде знаеше за дъщеря ми?

- Кой ви помага, господин Рой?

Леденият вцепеняващ страх се прокрадваше дълбоко в душата ми.

- Племенникът ми. Той е добро момче. Рине снега. Щях да кажа

Никога не ме бяха спохождали тожова черни мисли. Телефонът ме

на отеца, но...

изтръгна от тях.

- Как се казва племенникът ви?

- Д а !

- Лео. Лео Фортие. Внук е на сестра ми.

- Люси Дюмон е.

Гласът му заглъхна. Аз плувнах в пот. Казах обичайните фрази и

- Да. - Сърцето ми биеше тожова силно, че сигурно и тя го чу­

приключих разговора. Мислите ми препускаха, сърцето ми биеше трес­

ваше.

каво.

- Знаеш ли на кожо години е твоят Лео Фортие?

„Успокой се. Може да е съвпадение. Това, че е помагал на чичо

- Ами... трийсет, четирийсет.

си в манастира и че е работил в месарницата, не значи, че е убиец. Мис­

- Намерих двама души с това име. Единият е роден на 9 февруа­

ли!"

ри '62-а, значи е на трийсет и две. Другият е роден на 21 април 1916-

Погледнах часовника и пак взех телефона. Хайде. Дано да е там!

а, значи е на кожо... седемдесет и осем.

Тя вдигна на четвъртото иззвъняване.

- Трийсет и две годишният.

- Люси Дюмон.

- Така си помислих и аз. Проверих го. Има дебело досие. Още от

Да!

съда за малолетни. Няма углавни престъпления, но е отбелязана по­

- Люси, не мога да повярвам, че си още там.

редица от проблеми и психиатрични консултации.

- Имах проблеми с един програмен файл. Тъкмо си тръгвах.

- Какви проблеми?

- Спешно ми трябва информация, Люси. Изключително важно е.

- Воайорство на тринайсет години. - Чувах как пръстите й тракат

Може би само ти можеш да ми я дадеш.

по клавиатурата. - Вандализъм. Измама. Един инцидент, когато е бил

-Да?

на петнайсет години. Отвлякъл някакво момиче и го държал затворе­

- Искам да пуснеш търсене за един човек. Да направиш необхо­

но осемнайсет часа. Няма предявени обвинения. Всичко ли искаш?

димото, за да изровиш всичко за него. Можеш ли?

- Нещо по-скорошно?

-Късно е и...

Трак. Трак. Трак. Представях си я как се навежда към монитора,

- Положението е критично, Люси. Може би дъщеря ми е в опас­

а розовите й очила отразяват зеленикавия му отблясък.

ност. Наистина се нуждая от тази информация!

- Последният случай е от 1988-а. Арестуван за нападение. Май над

Не направих никакъв опит да прикрия отчаянието в гласа си.

роднина. Жертвата е със същото име. Не са го пратили в затвора. Пре­

карал шест месеца в „Пинел".

- Мога да се свържа с полицейския архив и да проверя дали фи­

- Кога е излязъл?

гурира там. Имам достъп. Какво искаш да знаеш?

- Точната дата?

- Всичко.

- Има ли я?

- Какво можеш да ми кажеш?

- Май е 12 ноември 1988 г.

- Само името.

Констанс Питр бе умряла през декември 1988-а. В стаята беше го­

- Нещо друго?

рещо. Тялото ми бе мокро от пот.

- Н е .

- В досието посочено ли е името на психиатъра, който го е наблю­

- Добре, казвай името.

давал в „Пинел"?

- Фортие. Лео Фортие.

- Споменава се доктор М. К. ла Периер. Не се казва кой е.

- Ще ти се обадя. Къде си?

- Има ли телефонен номер?

Дадох й номера и затворих.

Тя ми го даде.

Закрачих из апартамента, полудяла от страх за Кейти. Фортие ли

- Къде е Фортие сега?

беше убиецът? Нима гневът на този психопат бе фиксиран върху мен,

- Досието приключва с 1988-а. Искаш ли адреса оттогава?

защото му бях попречила? Беше ли убил приятелката ми, за да излее

-Да.

316

317

Едва удържах сълзите си, докато набирах номера и слушах как те­

Бях се увила с още една завивка - с одеялото на леденото спокой­

лефонът звъни в северния край на Монреал. Успокой се, Бренън. Овла­

ствие. Нямаше да я оставя да долови страха в гласа ми.

дей се. Опитах да измисля какво да кажа.