гото търся. Попитах го какви са задълженията му в манастира. Дълго
та си, за да успокоя нервите си.
време той не каза нищо. Чувах как гърдите му хриптят, като си по
ема дъх. Накрая изрече:
Дамас. Зарових се в папката, прочетох отново имената, местата,
- Не искам да загубя работата си. Добре се грижа за манастира.
датите, които вече знаех. Манастирът „Сен Бернар". Никое Дамас. Отец
Поарие.
- Да. Сам ли го правите?
Чух го как се задави, сякаш нещо твърдо бе влязло в гърлото му.
314
315
- Само от време на време ми трябва малко помощ. Не им струва
гнева си? Дали планираше да направи същото и с мен? И с дъщеря ми?
нищо. Сам си плащам, от моята заплата. - Почти се разплака.
Откъде знаеше за дъщеря ми?
- Кой ви помага, господин Рой?
Леденият вцепеняващ страх се прокрадваше дълбоко в душата ми.
- Племенникът ми. Той е добро момче. Рине снега. Щях да кажа
Никога не ме бяха спохождали тожова черни мисли. Телефонът ме
на отеца, но...
изтръгна от тях.
- Как се казва племенникът ви?
- Д а !
- Лео. Лео Фортие. Внук е на сестра ми.
- Люси Дюмон е.
Гласът му заглъхна. Аз плувнах в пот. Казах обичайните фрази и
- Да. - Сърцето ми биеше тожова силно, че сигурно и тя го чу
приключих разговора. Мислите ми препускаха, сърцето ми биеше трес
ваше.
каво.
- Знаеш ли на кожо години е твоят Лео Фортие?
„Успокой се. Може да е съвпадение. Това, че е помагал на чичо
- Ами... трийсет, четирийсет.
си в манастира и че е работил в месарницата, не значи, че е убиец. Мис
- Намерих двама души с това име. Единият е роден на 9 февруа
ли!"
ри '62-а, значи е на трийсет и две. Другият е роден на 21 април 1916-
Погледнах часовника и пак взех телефона. Хайде. Дано да е там!
а, значи е на кожо... седемдесет и осем.
Тя вдигна на четвъртото иззвъняване.
- Трийсет и две годишният.
- Люси Дюмон.
- Така си помислих и аз. Проверих го. Има дебело досие. Още от
Да!
съда за малолетни. Няма углавни престъпления, но е отбелязана по
- Люси, не мога да повярвам, че си още там.
редица от проблеми и психиатрични консултации.
- Имах проблеми с един програмен файл. Тъкмо си тръгвах.
- Какви проблеми?
- Спешно ми трябва информация, Люси. Изключително важно е.
- Воайорство на тринайсет години. - Чувах как пръстите й тракат
Може би само ти можеш да ми я дадеш.
по клавиатурата. - Вандализъм. Измама. Един инцидент, когато е бил
-Да?
на петнайсет години. Отвлякъл някакво момиче и го държал затворе
- Искам да пуснеш търсене за един човек. Да направиш необхо
но осемнайсет часа. Няма предявени обвинения. Всичко ли искаш?
димото, за да изровиш всичко за него. Можеш ли?
- Нещо по-скорошно?
-Късно е и...
Трак. Трак. Трак. Представях си я как се навежда към монитора,
- Положението е критично, Люси. Може би дъщеря ми е в опас
а розовите й очила отразяват зеленикавия му отблясък.
ност. Наистина се нуждая от тази информация!
- Последният случай е от 1988-а. Арестуван за нападение. Май над
Не направих никакъв опит да прикрия отчаянието в гласа си.
роднина. Жертвата е със същото име. Не са го пратили в затвора. Пре
карал шест месеца в „Пинел".
- Мога да се свържа с полицейския архив и да проверя дали фи
- Кога е излязъл?
гурира там. Имам достъп. Какво искаш да знаеш?
- Точната дата?
- Всичко.
- Има ли я?
- Какво можеш да ми кажеш?
- Май е 12 ноември 1988 г.
- Само името.
Констанс Питр бе умряла през декември 1988-а. В стаята беше го
- Нещо друго?
рещо. Тялото ми бе мокро от пот.
- Н е .
- В досието посочено ли е името на психиатъра, който го е наблю
- Добре, казвай името.
давал в „Пинел"?
- Фортие. Лео Фортие.
- Споменава се доктор М. К. ла Периер. Не се казва кой е.
- Ще ти се обадя. Къде си?
- Има ли телефонен номер?
Дадох й номера и затворих.
Тя ми го даде.
Закрачих из апартамента, полудяла от страх за Кейти. Фортие ли
- Къде е Фортие сега?
беше убиецът? Нима гневът на този психопат бе фиксиран върху мен,
- Досието приключва с 1988-а. Искаш ли адреса оттогава?
защото му бях попречила? Беше ли убил приятелката ми, за да излее
-Да.
316
317
Едва удържах сълзите си, докато набирах номера и слушах как те
Бях се увила с още една завивка - с одеялото на леденото спокой
лефонът звъни в северния край на Монреал. Успокой се, Бренън. Овла
ствие. Нямаше да я оставя да долови страха в гласа ми.
дей се. Опитах да измисля какво да кажа.
Читать дальше