Unknown - i cccf0a6d3b0f4480

— Разбира се. Щом предпочиташ новоизлюпените си приятели пред мен. . .твоя работа. Само че аз се качвам на

Дългия зъбер сега. Ако искаш, ела. Ако не искаш — остани си с твоя Анджело.

Почака малко, без да ме погледне, с гордо, студено чело, а устната му потреперваше. Сърцето ми се късаше,

исках да му извикам, че бърка, да го помоля да ме разбере. Но чувството за неговата несправедливост ме накара

да пребледнея и ме направи упорит като него. Мълчах. Следващия миг той крачеше към Дългия зъбер.

Обхванат oт тревога, все още зашеметен от неочакваното скарване, продължих към града. Реших просто да

оставя списанията и да си отида. Но когато стигнах Ливънфордския специализиран магазин, намерих Анджело

съкрушен от-мъка, невярно по-голяма от моята. — Николо е болен, много болен. Сред хлипания той ми разказа

какво е станало. Клара, проклетата Клара е виновна. Вечер чичо Вита ходел да се моли в «Светите ангели»,

понякога с цели часове, и имал навика да оставя Николо на двора, за да може в негово отсъствие да се радва на

прохладния въздух в тези задушни нощи. Но винаги оставял прозореца си отворен и ако времето се развали,

Николо, който лесно се изкачва по водосточната тръба като по стълба, да може веднага да се прибере в стаята

си. Преди две нощи се разразила силна буря и Клара, с мисълта да запази пердетата, бързо затворила всички

прозорци на къщата. Чичо Вита бил на църква, магазинът затворен и бедният Николо се озовал цял час под

проливния дьжд. Когато в десет и половина Вита се върнал намерил мократа до кости маймунка сгушена в

ъгъла на двора.

Последвах Анджело горе. В къщата цареше покруса и суматоха. В кухнята обърканата мисис Антонели

изстискваше кърпи в топла вода. Клара лежеше по корем на дивана в гостната. Мистър Антонели стоеше в

спалнята на чичо Вита с болка в големите си очи, а чичо Вита по риза, възбуден се трудеше около Николо.

Маймунката лежеше в леглото, не в коша си, а в голямото бяло легло на чичо Вита, точно в средата, подпряна с

възглавници, облечена в най-хубавата си вълнена жилетка с мека неаполитанска шапка с вълнен пискюл.

Малкото му измъчено лице, открояващо се на фона на огромното легло, изглеждаше по-измъчено от всякога. От

време на време зъбите на Николо потракваха, трепереше силно и на свой ред разтревожено ни поглеждаше.

Чичо Вита разтриваше гърдите му с някакво парливо масло. Работеше над болния и през цялото време говореше

ту на себе си, ту на маймунката, но най-вече с укоряващ глас на мистър Антонели. Погледнах Анджело. И той

като мен беше сломен от внушителността на тази сцена и даже престана да плаче. Преведе ми шепнешком:

— Чичо Вита казва, че това е присъда над нас за гдето сме забравили бога. . .божие наказание за татко, че мисли

твърде много за бизнеса, мама за обществото, а Клара за мъжете. Казва, че Николо и той са положили основите

на нашето състояние, че двамата са работили за няколко пени, когато нямахме дори хляб. Казва, че ако Николо

умре. . . — на това място той плачеше — никога, никога вече няма да имаме късмет.

Мисис Антонели влезе забързана с леген кърпи, изпускащи пара и покорно застана до леглото. Клара изплува на

вратата като призрак и със зачервени очи започна да наблюдава как чичо Вита налага кърпите.

Но очевидно те малко помагаха на Николо. Изведнъж Вита, благочестивият, скромният Вита, вдигна ръце и

изпусна поток от думи. Анджело изсъска в ухото ми.

— Казва, че Николо се нуждае от лекар, най-добрия лекар в града. Клара, проклетата, грешната Клара, трябва

веднага да го доведе.

Клара започна да протестира.

— Тя казва, че никой лекар няма да дойде заради една маймунка. Ще опита да доведе ветеринарния.

По дивия израз върху лицето на чичо Вита веднага разбрах: ветеринарният няма да свърши работа.

— Да — кимна ми Анджело, — само хуманен лекар трябва да бъде. И трябва да му заплатим каквото поиска,

всичкото злато, което имаме. Да бъде най-добрият лекар в града.

Клара си сложи шапката и разплакана, но смирена излезе с голяма пачка пари, които мистър Антонели й даде.

Седяхме по столовете около Николо, наблюдавахме маймунката и чакахме лекаря, всички освен Вита, който с

молитвеник в ръце и с мърдащи устни стоеше коленичил до леглото.

След половин час Клара се върна сама. Вита скочи и след като я разпита, а тя пак се разплака, нададе страшен

рев, грабна шапката си и изскочи навън.