Unknown - i cccf0a6d3b0f4480

може би догодина, ако Адъм «напредне» или ако повишат татко в службата. . . Междувременно трябва да се

пести. . . да се пести. . да се пести. . .»

Но аз вече не се учудвам, свикнах с татковата пестеливост, тази поглъщаща всичко страст, която с всеки изминат

ден добиваше сякаш все по-голямо надмощие над него, заставяше ума му да измисля начини за нови икономии,

придаваше му вид на аскет, който винаги и от всичко се отказва, тласкаше мама към безкрайни домакински и

кулинарни хитрости. Мама би желала да пазарува от «хубавите» магазини, например от «Доналдсън» или

«Брюс», чиито огромни стъклени витрини вечно са я примамвали. Ако й дадат продукти, тя е отлична готвачка

— палачинките й (в онези редки случаи, когато имаше излишни яйца), бяха наистина чудесни. Тя с радост би ни

готвила хубави ястия. Но погледне ли черното си портмоне, обикновено отстъпва пред ечемичения хляб и ме

изпраща в магазина на Дърган във Венел да купя кокали за едно пени («И го помоли да остави малко месо по

тях, скъпи»), после пак в онзи беден квартал в магазина на Лоугън за моркови и ряпа на стойност половин пени

общо — на прост английски това значи по един фартинг за всяко от тях. Бедната мама! Миналия понеделник,

когато счупи новия похлупак, слагайки го на газената лампа в антрето (това беше винаги деликатна операция),

тя даде воля на сълзите си.

Днес съм уморен, готов съм да заспя. Докато се унасям в сън, си мисля, че утре с дядо сигурно ще посетим

Антонели.

През седмиците, в които Гавин отсъствуваше, играх много с малкия Анджело Антонели. Хубаво е човек да има

някакво развлечение в такъв мъчителен сезон, а Анджело винаги така трогателно се радваше да ме види. Беше

като момиченце — жив и нежен, с чудесни влажни очи и очарователни маниери. Бягахме из двора, той ме

държеше за ръка и винаги плачеше, когато дойдеше време да си вървя.

Естествено, беше много разглезено дете — имаха дванайсет години разлика с Клара, Постоянно искаше нещо от

дебелия си любезен и обожаващ го баща и вечно получаваше играчки, сладкиши, плодове, изобщо всичко.

Разпореждаше се напълно в магазина, би опустошил кутия шоколадови бисквити или би отворил консервирани

круши с по-малко угризение, отколкото аз бих взел чаша вода в Луамънд вю. Цял ден във въздуха звучеше

детското му сопрано: «Мамо, искам резен диня, татко, искам, лимонада». Веднъж със самодоволна усмивка ми

каза, че е накарал майка си да стане посред нощ и да му направи шунка с яйца. И въпреки това никога не

изяждаше сложеното в чинията и винаги беше болнав.

Понякога, когато си мислех за студената сурова ярост на отсъствуващия Гавин, за времето, в което той упорито

мълчеше, за презрението му към кротките и нищожните, обхващаше ме вътрешно безпокойство. Но като се

изключат глезотиите, Анджело беше приятна компания; маймунката силно ме привличаше и ние играехме с нея

безспир, шапката на Анджело насърчаваше посещенията ми.

Сега, след като мъжът и, когото тя командваше, беше натрупал пари, мисис Антонели проявяваше амбициозност

по отношение на семейството си. презирано от начало в Ливънфорд заради бедността му. Дебелата Клара

встъпваше в изгоден брак с Тадиъс Геръти, чиито баща ръководеше крупна фирма за доставка на мебели. Уверен

съм, че тя ми се усмихваше (хубаво момченце:до от Академичното училище, при това католик) и черпеше дело

с вино и кекс (а той редовно я посещаваше следобед), защото ние представлявахме аристократичния квартал

Драмбък роуд и градското чиновничество, нещо винаги важно за манталитета на чужденците.

Трябва да призная, че от време на време, когато слушах как дядо се «разпуща» от виното «Фраскати» пред

енергичните, внушителни Клара и мисис Антонели, изпитвах лека тревога. Погледнех ли мисис Антонели

неочаквано, забелязвах колко суров вид има лицето й; и толкова черно беше то, та в наивността си допусках, че

тя редовно се бръсне. Но очевидно дядо от нищо не се смущаваше: продължаваше да говори гладко и плавно,

без да се запъва, като величествен барк1 пред лек вятър.

Успокоен, изтичвах навън с Анджело, за да послушаме оркестъра в общинския парк, да покараме лодка в

езерото или да се разходим с чичо Вита до «Светите ангели» за служба — с този странен, скромен, простодушен

Вита, когото в семейството едва търпяха. Половината от времето си той прекарваше в грижи по любимата си

маймунка, а другата половина в молитви.