Unknown - i cccf0a6d3b0f4480

впечатлението за един обсаден град.

Гавин още го няма, искрените му пощенски картички ме карат все повече да копнея за завръщането му.

Наистина, през този период на бездействие не могат да се отбележат никакви драматични произшествия и все

пак, под покрива на нашия дом, макар и бавно, като риба, вече изтощена, но още способна на внезапно и буйно

раздвижване, се развиват някои събития.

Всяка вечер, когато излизах да подишам чист въздух преди да се заловя с? домашната си работа, дадена ми за

през ваканцията — едно дълго есе на тема «Мария — кралица на шотландците», — намирах Джеми Ниг, седнал

на ниската ни каменна ограда и с подчертана напрегнатост обърнал гръб на къщата. С хармоничка в уста той

нежно и с пълно безразличие свиреше увлекателна мелодия и тъй като не можа да ми каже нито как се казва,

нито от къде е, аз я нарекох просто «Песента на Джеми». Каква заразителна мелодия! Той продължаваше да

свири, а аз седях мълчаливо до него и се радвах на хладните капки роса по жълтата трева около нас и на ниско

падналата мъгла, пълзяща като подкрепление по изсушените от слънцето поля.

След седем часа Кейт излизаше от входната врата — всяка вечер тя посещаваше приятелката си Беси Юинг — и

обикновено без шапка, облечена в светлосивия си шлифер с вдигната яка на врата и ръце в джобовете. Повече

от седмица тя не ни обръщаше никакво внимание, ако не се смята лекото, хладно, едва забележимо кимване към

мен. Нито пък Джеми я забелязваше — седеше неподвижен, единствено устната му хармоничка нежно свиреше.

Само когато тя изчезваше, музиката ставаше по-силна, следваше я неумолимо надолу по улицата. Неясно

чувствах, че въпреки липсата на опиянение у двамата влюбени, липсата на балкон и китара, това е серенада,

шотландска серенада — бавна, настойчива, непреклонна.

Неочаквано една вечер, почти неохотно, сякаш против волята си, Кейт се спря. Изгледамe сурово:

— Сега ти трябваше да се занимаваш с есето си!

Преди да успея да отговоря Джеми извади хармониката от устата си и с рязко движение на ръката я изтърси от

насъбралата се в нея влага:

— Момчето не върши нищо лошо.

Кейт трябваше да го погледне. И го направи сърдита, сърдита на много неща, сърдита на присъствието му и на

това, че той седи там спокойно, а тя стои права и най-много за това, че си е сърдита. Но тя първа сведе поглед.

Тишина.

— Хубава вечер — каза Джеми.

— Сигурно ще вали — отвърна Кейт рязко.

— Може би, може би. Има нужда от един хубав дъжд.

Пауза.

— За това ли ме задържате, за да ми говорите за времето? — но не се помръдна от мястото си. Въпреки че

грозното й лице беше намръщено, за пръв път забелязах, както стоеше там в мрака, смело сложила крак напред

и явно стиснала пръсти в джобовете, сякаш готова за бой, каква елегантна и силна фигура, какъв красив крак и

тънък глезен имаше тя. Сигурно и Джеми го забеляза. Разсеяно той изсвири няколко такта от мелодията си и

отново тръсна хармониката.

— Просто си мислех, че нощта е хубава за разходка.

— Наистина ли? А, къде, ако мога да запитам?

— Където и да е, все едно.

— Благодаря ви, наистина много ви благодаря — Кейт сухо тръсна глава.—-Голяма чест. Но там е работата, че

отивам при приятелката си, мис Юинг — и тя пристъпи, готова да тръгне,

— Тъкмо ми е на път — отбеляза Джеми, стана от стената и се изтърси. — Просто ще дойда с вас до тяхната

порта.

Съвсем изненадана, Кейт не можа да възрази. Бузите й продължаваха да горят, държанието й говореше, че е

възмутена. Но интересно, чувствувах как не й е съвсем неприятно да вървят заедно и те вървяха по паважа на

разстояние един от друг. Сгъстяващият се мрак беше милостив към краката на Джеми.

Стоя сам, наслаждавам се на самотата си и дишам още малко чудесен влажен въздух, после, сякаш някой ме

гони, изтичвам в къщата и започвам да вадя книгите от закърпената си чанта.

Мърдок, вече прилежно приведен, рядко отгръща страниците, но обилно ги посипва с пърхут. Често се чудя

дали той наистина учи: никога, под никакъв предлог не показа ерудиция и един два пъти видях, че между

кориците крие каталог от семена — доказателство за скритата му страст към всичко, свързано с градинарството.

През деня непрекъснато скача неспокойно от книгите си, уригва се високо (въпреки че има железен стомах,

всички са убедени, че героически понася възпалението на жлъчката, ходи до огледалото да стиска черните точки