Unknown - i cccf0a6d3b0f4480

от брадичката си или до градината и се шляе там като някоя забравена душа. Понякога несъзнателно ми

разрешава да надникна в мислите му.

— Знаеш ли, в Холандия отглеждат лалета на цели квадратни мили. Помисли само — цели мили лалета!

А сега в ъгъла зад него, на стола, мълчалив и изопнат, сякаш възседнал кон, седи баща му. С приближаването на

изпитите за мястото в пощенската служба следващия месец татко затяга юздите на нещастния младеж, появи се

даже и камшик. Не само за бъдещето на Мърдок, но и за престижа на инспектора той трябва да успее. С цялата

настойчивост на човек, смазан, необичан от другите, той желае да обяви на кмета, на мистър Маккелър, на

шефа си доктор Леърд, медицинския окръжен инспектор, комуто така раболепно завижда, да обяви всъщност на

целия град: «Синът ми, вторият ми син . . .е на държавна служба. . .»

Тихо, за да не обезпокоя Мърдок, слагам книгите си на масата срещу него. Учебниците ми, надписани с тънкия

калиграфски почерк на дядо, са обвити в амбалажна хартия и пришити от мама, за да се запазят, «да останат в

добър вид»—всичко в тази къща трябва да се съхранява, никога, никога нищо да не се разсипва. От три месеца

съм в по-горен клас. Новият ми учител, мистър Сингър, плешив, бавен и .методичен човек е ласкав към мен,

насърчава ме. Освободен от тиранията на мистър Далглиш, аз вече не зацапвам тетрадките си, не стоя като

идиот, когато ме изпитват, а показвам удивителни способности. Всъщност в този момент от учебника ми по

история изпадна едно картонче, което пазех тайно за мое собствено удовлетворение и това ме накара виновно

да се изчервя под погледа на татко. Той вижда, че се изчервявам, вижда картончето и веднага става

подозрителен. Прави ми безмълвен жест да му дам изобличителния картон.

Дълга пауза. Татко проучва това картонче, картонче е бележките ми за първата четвърт от учебната година,

вписани от ръката на мистър Сингър .

Р. ШАНЪН

Аритметика— 1

География — 1

История — 1

Английски — 1

Френски —- 1

Рисуване — 2

Поведение — 1

Подпис: Дж. Сингър, магистър на изкуствата1

Виждам, че татко е слисан. Всъщност, първо ме поглежда с пронизващ поглед, сигурен, че това е номер, евтина

измама. Но не, тук е вписано наименованието на учебното заведение, има разлят подпис. . . Чета мислите му:

«Трябва да е истина». Не изглежда да е доволен. Покорно, с вид на обиден, той ми връща картончето и аз с

чувство на вина го пъхам обратно в учебниците.

..................................................................................................................

1 Най високата оценка в английските училища е единица — Б. пр.

..................................................................................................................

В кухнята цари тишина. Чува се само тракането на часовника, разгръщането на страниците, неспокойното

мърдане на татковия стол. . . и разбира се, забравих тракането на мамините куки _ свършила работата си в

килера, сега тя плетеше шалче за Адъм. Каквото и да плетеше, то винаги беше за Адъм.

В девет часа се връща Кейт, не влиза в кухнята, а направо от входа отива в стаята си. Боже господи! Сигурно

греша. Струва ми се, че тя тананика, тананика малък откъс от мелодията на Джеми.

След половин час мама многозначително ме. поглежда. Слагам учебниците настрана, много внимателно, да не

се ударя в нещо и да не раздразня татко, отивам в малката, отделена със завеса стаичка и започвам да се

събличам. Страшно съм гладен, струва ми се, че векове са минали откак пих чай и изведнъж ме обзема вълчи

апетит, замечтавам за комат хляб и сладко от ревен. Една бяла коричка, о, една чудесна бяла коричка! Без

съмнение мама би ми дала, но да я моля в такъв късен час е немислимо. Коленича, казвам молитвата и после се

озовавам в леглото. През тънката завеса чувам спокойния пулс на дома, който ме е приютил — мама и татко си

разменят по някоя дума, шумоли страница, шурти кранът в банята, някой стъпва над главата ми.

Понякога лежа буден, загледан в бледия таван и в просъница чувам как Мърдок се качва горе, а там, в кухнята

започват онези дълги разговори на тих глас между мама и татко преди да си легнат. До мен в стаичката достигат

неясно изречени думи: «ардфилънското хигиенно общество. . .поканило татко да изнесе доклад по въпроса за

предаването на отпадъците. . . колко е платила днес за говеждото? Какви цени!. . . Никакво ходене на море тази

година. . . по-добре парите да се вложат в строителното дружество, и когато мама нежно моли, той казва: «Е,