Unknown - i cccf0a6d3b0f4480

— Клара е ходила при четирима лекари, но никой не искал да дойде. Сега чичо Вита отиде сам.

Почти час чакахме в стаята на болния, после външната врата се отвори и всички се надигнахме. Идваше чичо

Вита и чули, че някой го придружава, ние въздъхнахме облекчено.

Лекарят влезе. Беше доктор Галбрайт — възрастен съсухрен човек с малка козя брадичка. В града го признаваха

за опитен лекар, но не го обичаха много заради грубото му държание. До какви хитрини е прибягнал глухият и

неграмотен Вита, за да принуди този раздразнителен медик да дойде, остана в тайна и най-чудното беше, че той

не идваше заради парите.

За миг лекарят ни погледна, сякаш щеше да заповяда на всички да излезем от стаята. Но изостави тази идея и

насочи вниманието си към маймунката. Измери температурата и пулса на Николо, опипа го навсякъде, прегледа

гърлото му, после с един къс дървен стетоскоп дълго прослушва гърдите му. Маймунката се държеше отлично,

гледаше доктора с широко отворените си подплашени очи и дори без лъжица даде да й отворят устата.

Подръпвайки козята си брадичка, доктор Галбрайт гледаше пациента си със странен интерес и одобрение,

напълно забравил, че стаята е пълна с хора и те, впечатлени от усърдието му, не пропускаха нито едно негово

движение. Анджело ми прошепна:

— Чичо Вита мисли, че той е чудесен лекар.

После, опомнил се, докторът написа две рецепти и иронично изкриви устните си докато отбелязваше: «Мистър

Ник Антонели». Прибра нещата си в малката чанта и каза:

Лекарството ще давате на всеки четири часа. Дръжте болния на топло в леглото, вечер и сутрин правете лапа от

ленено семе, да поема само течности. Хубав екземпляр на североамериканската макаки. За нещастие, като

порода са със слаби гърди. Този има двойна пневмония. Лека нощ!

И излезе. Чичо Вита го следва през целия път до края на улицата, но той не прие и едно пени. Тогава разбрах, че

интересът му е чисто научен — онова странно, чудесно и съвсем безкористно чувство, което вече ме вълнуваше,

когато сядах пред микроскопа, и което в по-късните години трябваше да ме дари с някои от най-редките радости

в моя живот. В този миг, разчувстван поради близостта ми по националност и интереси с този мълчалив

шотландски лекар, не можах да сдържа гордостта си. Как чудесно се държеше той сред тези възбудени южняци!

Посещението му остави едно чувство на оптимизъм; имаше указания какво да се прави. Изпратиха ме да

изтичам до аптеката за лекарствата. Мисис Антонели и Клара започнаха да приготвят лапите, сам Вита сложи

едно пиле да ври за бульон. Маймунката се съгласи да глътне малко мляко. Изглежа след лекарстовто й се

спеше. Излязохме на пръсти от стаята.

За жалост вече бях компетентен за опасностите при гръдните смущения и усещах, че те не разбират напълно

сериозността на двойната пневмония. И наистина, на другата сутрин Николо се чувствуваше по-зле. Неспокоен,

изгарящ в треска, той надаваше крясъци от болка, мяташе се из голямото легло, а до него коленичил стоеше

чичо Вита. Цял ден почти не се докосна до пилешкия бульон, а вечерта започва да диша пресекливо и дрезгаво.

Цяла седмица положението постепенно се влошаваше и над къщата се възцари влудяваща тишина, нарушавана

само от внезапните истерични викове на жените и от дивите непоколебими изблици на чичо Вита. Още във

ваканция, отхвърлен от Гавин, аз свързах съдбата си с Антонели. Станах един вид паж при пострадалата

маймунка. Всеки следобед в три часа идваше много тържествен и сериозен дядо, за да изрази съболезнованията

си. Чакаше в гостната и по мое мнение се надяваше на някой съчувствен разговор с Клара, а ако е необходимо и

с мисис Антонели, а може би и на чаша «Фраскати» за възстановяване и поддържане на духа. Но във въздуха се

чувствуваше първият лек полъх на мистрала1. Високопарните съчувствия на дядо с кисело лице прие самият

мистър Антонели. И никакво «Фраскати» нямаше.

............................................................................................

1 .Мистрал (фр.) ..... Студен и силен вятър — Б. пр.

............................................................................................

По-зле, още по-зле. Сега бедният Николо едва дишаше, станал бе кожа и кости. Лекарят дойде пак и

категорично заяви, че маймунката е обречена. Мистър Антонели говореше пребледнял, че ще затвори магазина,

ще разпръсне слама отвън на улицата.

В събота чичо Вита погледна свирепо мистър Антонели в очите. Анджело преведе: