Unknown - i cccf0a6d3b0f4480

и петте стъпала. Върнахме се в магазина със съзнанието за достойно изпълнен дълг.

По мъченическия вид на Клара чувствувах, че тя очаква някакво явно признание за усилията си. Но съвсем не и

искряща радост, похвали, каквито се изсипаха върху й на прага. Вратата се люшна отворена и цялото семейство

се хвърли отгоре й. Как й благодаряха! Как се радваха! Докато сме отсъствували, кризата преминала. По-късно

щях да наблюдавам и да се чудя над изумителните пробразования, които придружават разнасянето на

пневмоничната инфекция. Внезапни и магически... Нищо чудно защо със светнали очи чичо Вита високо

викаше, че добрият бог се е намесил в полза на малкия Николо. В единадесет и двадесет — по изчисленията

това време съвпадаше с края на нашето изпитание а впоследствие аз реших, че по-скоро то се. доближаваше до

момента, когато ръчката на клариния чадър се навря в окото ми, Николо изведнъж престанал да се задъхва.

Лека, добра пот избила по него, усмихнал се без сили на покровителя си, после започнал да диша спокойно и

дълбоко заспал.

Маймунката се възстановяваше бързо. В паметта ми изплува лицето на чичо Вита, цялото усмихнато, и той

добавя-:

— Току-що Николо изяде първия си банан!

Вита вече се върна в обикновеното си положение да се подчинява, равновесието в къщата бързо се

възстановяваше. Клара си уши няколко рокли в ярки цветове. Добрите сестри получиха хубаво дарение, а

каноникът Рош — пожертвование към фонда за новия страничен олтар. На доктора посред нощ подариха три

каси най-хубави консервирани праскови —домашната му прислужница признала пред мисис Антонели, че

докторът има необикновена слабост към този плод; и отсъдили: той би отказал някой по-традиционен подарък.

Само към мен, към незабележимия, но достоен за награда Робърт Шанън се проявяваше неразбираема

студенина, най-малкото поне нула, пълно отсъствие на внимание. Нима с привити голи колене не помогнах поне

наполовина да стане това чудо? Нима не претърсвах Драмбъкската гора за меки зелени гъсеници, които

капризният болен страстно обичаше? И нито дума, нито капка благодарност! Вместо това — странни погледи,

разговори межу Клара, мисис Антонели и клариния приятел и когато с Анджело се качвахме в магазина горе, те

веднага прекъснаха. Мистралът духаше по-силен от преди. Рано трябваше да узная една от най-горчивите

истини в живота.

След няколко дни, когато двамата с Анджело изведохме почти напълно възстановилия се Николо на разходка из

двора, някой ме блъсна и аз се завъртях към стената.

— Ей, ти, махай се от маймунката! — Тадиъс, приятелят на Клара ме гледаше с навъсен и отмъстителен поглед.

— Не искаме нито теб, нито който и да е от вашите тук! Хайде, махай се!

Вцепенен от ужас дори не можах да му отговоря. Но въпреки това кръвта ми бавно закипя. Отказах да напусна.

Почаках да останем насаме с Анджело в слънчевия двор.

— Анджело — казах аз спокойно, но настойчиво, — има нещо. С какво съм се провинил? Кажи ми, Анджело!

Не можеше да ме погледне. После изведнъж вдигна глава. Розовото му лице беше прежълтяло, придобило цвета

на пачи крак. В сантименталните му очи имаше злоба.

— Вече не те обичаме! — извика той с писклив глас. —- Мама казва да не играя с теб. Тя казва, че дядо ти е

пияница, налива се с вино, няма никакви пари, нито една лира, лъже за големите къщи, в тях никога не е влизал,

всъщност практически той е най-големият лъжец на света . . .

Загледах го втрещен. Това ли е детето, до което стоях при първото си причастие, чудесното дете, което ценях, на

което угаждах, заради което дори в предаността си пожертвувах приятелството на Гавин, скъпият, добрият,

верният Гавин?

— Да — изпищя той. — Тад разкри всичко. Дядо ти е измамник, бедняк, скитник. Знаят го в цял Ливънфорд.

Ходи по жени и това на неговата възраст! Но най-лошото — пуска ръка на нашата мила Клара, за да възбужда у

Тадиъс лоши, низки чувства . . .

Повече не можех да търпя. Смътно разбирах, че между мене и Анджело всичко е свършено. Обърнах се. Но

преди това с всичка сила го ударих с юмрук по ангелското носле. Може би този смъртен грях щеше да причини

болка на такъв ангел. Споменът за воя, който той нададе, докато тичаше при майка си, радостно живееше в

съзнанието ми в продължение на много горчиви седмици. И досега го чувам.

ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Дойде седмицата за изпитите на Мърдок и ето, този верен изследовател на каталози от семена стои в коридора с