Unknown - i cccf0a6d3b0f4480

си представяте, че ще ви оставя да заведете внучката ми в Ардфилън . . . до толкова късно . . и само някакво

дете да я придружава?

— О, дядо! — каза Кейт раздразнена. — Ти не си поканен.

Но Джеми избухна в силен смях. Той познаваше дядо. Няколко пъти съм ги виждал как излизат заедно от

«Драмбъкския герб» и бършат устни с опакото на ръцете си.

— Нека дойде. Колкото повече сме, толкова по-весело. Скачайте!

След няколко предварителни потръпвания колата се разтресе и плавно се понесе по Драмбък роуд. Кейт и

Джеми седяха на високата предна седалка до шофьора, перата по яката й от боа грациозно трептяха на вятъра.

Ние с дядо се разполагахме в голямата задна част на автомобила. Едва тръгнахме и една ръка, ръката на Джеми

се протегна назад с голяма пура. Дядо прие, запали, нагласи единия си крак на седалката и се облегна царски.

—Очарователно, Робърт! — говореше той с благовъзпитания си глас. — Надявам се, че ще ни повозят из града.

И хората ще могат да ни видят.

Всъщност, ние се спуснахме под жедезопътния мост и се отправихме към Хай стрийт. Изведнъж див вик ме

накара да се надигна. Видях Мърдок, застанал на гаровия изход. Махаше ни с ръце да спрем. Профучахме край

него, той свали бомбето си и като продължаваше още да ни маха с ръка, започна тежко да върви след нас.

— Спри, Сем, спри! — извиках аз. — Това е нашият Мърдок.

Колата спря с ужасен тласък, застана на едно място и всички ние заподскачахме като грахови зърна върху

барабан. Сем също подскачаше и с измъчен израз на лицето се обърна — очевидно той смяташе, че такива

извънредни спирания и тръгвания не влизаха в нормалното управление на автомобила. Но ето го Мърдок, пуф-

тящ, задъхан, с дебелите си празнични дрехи. Качи се и като се тръшна на седалката отзад, обясни:

— Идвам с вас.

Мълчание. Нямаха ли край тези самопоканили се гости? Дядо особено беше засегнат от това натрапничество,

но натискайки лоста, Сем разреши трудното положение и ние изхвръкнахме напред, след като ни разтресе

няколко пъти. Скоро вече бързо се носехме из града.

— Как изкара, Мърдок? — изкрещах аз, надниквайки вятъра, който приятно свистеше край ушите ни.

— Чудесно! — каза Мърдок. — Просто чудесно — Все още задъхан, той се сви на седалката с полуотворена

уста, вдигна яката на сакото си над ушите, които днес стърчаха повече от всякога. Изглеждаше блед. Помислих

си, че е от силното тичане. Вееше си с шапката някак си без нужда. Отвори по-широко устата си, сякаш да каже

нещо, после пак я затвори.

Сега разговорът стана невъзможен. Излязохме извън града и се спуснахме по брега на река Ли. Пред нас,

простряно чак до морето, лежеше широкото устие, залято от подобни на пайети отражения на силното слънце.

Покрай брега, през равните зелени пасбища и пясъчни дюни се извиваше бяла лента — пътят, по който

трябваше да минем. На запад над синята мъгла се виждаше един по-наситено син силует — вечно изправен там

като на стража, — планината Бен. Такава красота, такава спокойна и светла благодат! Защо не можех да гледам

всичко това без в сърцето ми да се прокрадват тъга и болка? Нещастно дете, у което красотата винаги ще ражда

тази далечна тягостна мъка. Въздъхнах и се предадох на тъжния сладък възторг от нашия летеж.

Колата работеше отлично. По надолнище достигахме до двадесет мили в час. Когато се носехме през селата,

хората изтичваха на вратите и гледаха след нас. Мъжете, заети с работа на полето, се изправяха и махаха с

мотики към тази новост на техниката. Само животните от околността сякаш ни посрещаха с негодувание. Сем

употреби цялото си умение да заобиколи една упорита крава, разлаяни кучета яростно ни експортираха, изпод

колелата изхвърчаха възмутено кокошки — веднъж имаше и пера, но облаците бял прахоляк зад нас милостиво

оставиха убийството под съмнение. Можем да отбележим само едно-единствено унижение — смелото сърце на

колата ни се запъна на един склон. Успоредно с нас вървяха някакви селски грубияни, тръгнали за

представленията. Невеж смях:

— У-у-у, слизайте и бутайте!

В Артфилън налетяхме в четири часа, твърде рано за удоволствията на представленията,

защото всъщност те започваха вечер. Кейт прекоси улицата, за да купи на мама нещо от специалния шапкарски

магазин в този хубав морски курорт, Сем изключи мотора, а ние се загледахме в галактиката подредени върху

зелената площ до пътя край брега сергии, палатки и въртележки с плажа и плискащите се вълни отзад.