Unknown - i cccf0a6d3b0f4480

И наистина, в този миг аз чух гръмки гласове над мен, а след малко, коленете ми още трепереха, до слуха ми

достигнаха стъпките на дядо във вестибюла. Надникнах. Той бързо и неспокойно си слагаше шапката.

— Ела с мен, момче! — каза ми той рязко. — Време е двамата с теб да се махаме от тук.

Навън разбрах, че е разтревожен. Несъмнено тя здравата го е нахокала заради отстъпничеството ми, ала се

оказа, че за вълненията му имало по-силна причина. Заседяла се до късно край прозореца на спалнята си, тя

ясно видяла «положението», в което се върнал Мърдок предната вечер и сметнала за свое задължение по време

на закуската да каже за това на татко.

Дядо винаги гледаше да стои по-настрана от татко, тъй като знаеше, че зет му го ненавижда. В паметта ми има

само един случай татко и дядо да са заедно за по-дълго време, и то когато татко в пристъп на великодушие,

умело насърчаван от мама, разведе двама ни с дядо из новото ливънфордско стопанство, поливано с водата от

нечистите канали, и тогава случаят приключи печално. Изпълнен с гордост, татко ни разказваше за различните

окислителни и филтриращи пластове, обясняваше ни с разпалеността на истински хигиенист как, независимо от

началния продукт, при тази система крайният резултат е чиста питейна вода. Напълни една чаша и ми я

предложи.

— Опитай и ще видиш!

Аз се поколебах над мътната течност.

— Не съм жаден — запънах се аз. Тогава татко предложи чашата на дядо, а на

неговото лице цял следобед трептеше добре познатата ми усмивка.

— Никога не съм бил любител на водата — заговори меко дядо, — А на това питие още по-малко.

— Не. ми ли вярвате — изкрещя татко.

— Ще повярвам — усмихна се дядо, — ако сам я изпиеш.

Татко изля водата и си отиде.

Обикновено двамата мъже рядко се срещаха, пътищата им не се пресичаха, и ако дядо видеше инспектора в

града, той веднага правеше стратегическа обиколка. Но сега стълкновението беше неизбежно. Вчера лудорията

на Мърдок изглеждаше съвсем допустима, но сега в прохладната сутрешна светлина тя доби много зловещ

характер. Пълен въздържател, татко смяташе пиенето за проклятие, грешно пилеене на пари. Той бе разярен от

провала на Мърдок в изпитите, никой не знаеше докъде може да стигне той в наказанието си към негодника,

повел сина му по кривия път.

Когато достатъчно се отдалечихме от къщи, дядо намали крачка и доста високомерно се обърна към мен:

— За щастие имаме си собствени ресурси, Роби. И приятели, които ще ни дадат залък хляб, ако ги помолим.

Отиваме да навестим Антонели.

Спрях се съвсем объркан.

— Не, дядо, това не!

— И защо?

— Защото ... — млъкнах. Все пак трябваше да му кажа. Не можех да понеса да го унижат и да тръшнат вратата

под носа му.

Нищо не каза, нито дума. При всичката си любов към ораторствуване, той имаше и дарбата мълчаливо да

изтърпява унижението. Но ударът беше тежък. Лицето му се покри със странни петна. Помислих, че ще се

върне в Драмбък и ще се събере със Садлър и Питър Дики. Но не, той продължи по Хай стрийт, покрай Ноксхил

и ме заведе до едно непознато място в южната част на града.

— Къде отиваме, дядо?

¦— Да се измием във водата на огорчението — отвърна той рязко.

Дали така мислеше, или солените Ардфилънски ветрове събудиха у него желанието да види морския бряг, или

пък просто искаше да се отдалечи колкото може повече от всичко, което го огорчаваше, не знам. Но скоро ние

минахме покрай ноксхилската поляна и се озовахме на брега на устието, точно под пристанището.. Брегът тук

не беше идиличен, а представляваше протежение от тъмни ивици нанос, на места нарязани от снопчета зелени

водорасли и плоски скали, сиви от полепналите по тях млади миди. Имаше отлив и водата се виждаше

медносива. Още се забелязваха високите комини на котелния завод; тракането на чуковете от

корабостроителницата, струята, изтичаща от водопровода на пералнята — всички тези звуци, непосредствено

напомнящи промишления живот, не намаляваха, а напротив, увеличаваха пустотата на мястото.

Но във вятъра се чувствуваше някакъв дъх, солен дъх. Изведнъж около нас беше оная самота, толкова желана от

дядо. Той седна, свали обувките и чорапите си, нави панталоните до коленете и шляпайки по мокрия пясък,

нагази в плиткото. Гледах как сивите вълни галят кокалестите му глезени. Тогава сам събух обувките и чорапите

си, тръгнах по влажните следи от краката му и започнах да газя до него.