Unknown - i cccf0a6d3b0f4480

и въпреки това облекчено се отпуснах, щом отново се появи, явно невредим и дори мрачно усмихнат. Тръгнахме

в сгъстяващия се мрак и дядо пое по безлюдния общински път.

От време на време му хвърлях въпросителни погледи отстрани, чувствувах как се движи с необикновена

напрегнатост, с оная странна жива неподвижност на носачите, понесли цели кули от безброй кошници на

главите си. После видях как шапката му сама се повдига, завъртва се и спокойно се настанява обратно на

челото. Но все още не се досещах. Едва когато от края й се изви тънка опашка, вплетена като плитка в дядовите

кичури, разбрах, че в шапката му беше Николо.

Толкова се изненадах, та дори не можах да продумам. Но дядо почувствува, че забелязах маймунката и лукаво

ми смигна:

— Шапката ми му хареса. Не представляваше никаква трудност да го примамя в нея.

Почти беше се стъмнило, когато малко преди осем часа стигнахме в Луамънд вю.. Тогава разбрах цялата

тънкост на дядовия план. В четвъртък вечер в седем и тридесет обикновено татко ходеше на събрание в

строителното дружество. Стигнахме до стаята на дядо без никой да ни види.

Николо не беше съвсем здрав. Добре ни познаваше — едно щастливо обстоятелство, тъй като при вида на

непознати винаги се вълнуваше. В същото време новата обстановка изглежда му хареса. Движеше се из стаята,

оглеждаше нещата, приятно изнанадан. Мисля, че току-що го бяха нахранили и навярно на това се дължеше

доброто му настроение. Дядо му предложи ментов бонбон, но той отказа. Дядо равнодушно съзерцаваше

маймунката. Отнасяше се резервирано към животните, с чувство за собствено достойнство, никога не стигаше

до интимничене. Разбира се, макар в присъствието на мисис Босъмли да показваше голямата си любов към

Микадо, виждал съм как с отвращение е ритал котката, срещнеше ли я сама в тъмното.

Девет часът. . . Шумът на площадката показваше, че баба отива в банята. Дядо чакаше мрачен, нащрек и веднага

се задействува. Със забележителна за човек на неговите години бързина, той вдигна Николо и изчезна през

вратата. Няколко секунди и отново се върна, но без маймунката.

Пребледнях. Най-после разбрах целия смисъл на неговия «маскарад». Треперех и съзнавах с ужас, че очаквам

какво ще стане. Седнах до дядо. Той гризеше ноктите си. Напрегнато се ослушвахме как баба отново тежко

пресича площадката. Чухме я да влиза в стаята, доловихме отмерения шум при събличането, скърцането на

леглото, когато ляга. Тишина, ужасна тишина. После въздухът се процепи от вик, още един. . .и още един.

Какво се бе случило, баба сама трябва да разкаже. Следващите години баба неведнъж щеше да повтаря тази

история, най-вече пред приятелката си мис Тиби Минс и винаги със страшна сериозност. Нищо чудно, че за

случая винаги си мисля като за «бабината среща с дявола». Ето как е станало:

«Значи, Тиби, в тази страшна нощ, когато нечестивият дойде при мен, аз бях в най-добро здраве и разум.

Съблякох се, прилично сгънах дрехите си на люлеещия се стол, облякох нощницата, сложих шапчицата. Като

християнка прочетох глава от библията, махнех си зъбите

и запалих свещта — знаеш, аз винаги държа през нощта запалена свещ до себе си. После сложих глава на

възглавницата и както винаги се готвех да заспя в обятията на спасителя, но почувствувах как нечестивият скочи

на гърдите ми. Отворих очи. А от там, дори и пред съда ще го кажа, до мъждукащата свещ, втренчил поглед в

мен, стоеше сатаната.

Не, не, не беше сън, Тиби, съвсем не беше. Не спях. При това не съм и фантазьорка. Там беше той, сатаната —

опашат, ухилен, скимти и скърца с големите си зъби срещу мен, сякаш ще направи всичко, за да ме завлече в

пъкъла. Но, трябва да се съгласиш, Тиби, аз лесно не се плаша, но за миг кръвта ми съвсем се смрази в жилите.

Дъх не можех да си поема да извикам, камо ли да прошепна молитва. Просто лежах като труп, кокорех се срещу

звяра и той се кокореше срещу мен.

Изведнъж той нададе писък и започна да се друса по гърдите ми, сякаш аз бях някакво пони. Казвам ти, Тиби,

ако преди това не можех дъх да си поема, то сега останах съвсем без въздух. Той сграбчи ушите ми с двете си

лапи и започна да тръска главата ми, сякаш тя беше бидон с мляко. Той се друсаше и се клатеше, клатеше се и се

друсаше докато всичкият ми въздух излезе. И през цялото време от очите му изскачаха искри като въглени.

Тиби, женице, уплаших се, кожата ми настръхна. А звярът усети това, защото започна да ме халосва, да скимти,