Unknown - i cccf0a6d3b0f4480

— Бедният старец няма и един фартинг за себе си — продължи мама. — Всички го тормозят, наричат го какво

ли не. Пияница е наистина. Както се отнасяха с него напоследък, никак няма да се учудя, ако е направил някоя

отчаяна стъпка! — и заплака.

Мърдок погледна разстроен като човек, доказал правотата си, а Кейт отиде да успокои мама.

— Наистина, татко — каза тя с предупреждаваща нотка, — ти трябва да предприемеш нещо. Той няма пари и не

може да е отишъл далече.

Лицето на татко изразяваше нещастие.

— И да накараме всички съседи да приказват. . . Не ни ли стига вече? — и стана от масата. — Казал съм на

моите хора да си отварят очите в града. Повече от това не мога да направя.

Хората на татко бяха един дългурест помощник на име Арчибалд Джап с вид на човек винаги ревностно готов

да извърши всичко, защото се надяваше да заеме татковото място, и едно момче, което така бавно се движеше,

та работниците в котелния завод и разни други иронични младежи го наричаха бързоногият вестител. Въпреки

че не излязох прав, не се надявах много на това съдружие. Спомних си настроението на дядо за уединяване в

последно време и страшно се разтревожих.

На следващата сутрин — от него никаква следа. Над дома тежеше тягостна, напрегната атмосфера. По обяд все

още нямаше новини. Тогава татко удари не много силно по масата с длан и каза с тон на човек, съобщаващ

решението си:

— Ще телеграфираме на Адъм!

Да, да, да се извика Адъм, добро, логично действие. Но една телеграма. . .0, този страшен вестител, почти

неизползуван в дома ни, сякаш беше предзнаменование, почти предвестник на нещастие. Отказвайки се от

помощта на Мърдок, мама сложи шапката си, и наклонила глава на една страна, сама отиде до Драмбъкския

пощенски клон, за да изпрати телеграмата. След час дойде отговорът: «Идвам утре четвъртък три часа следобед.

Адъм.»

Лека-полека, при такъв бърз отклик и такова делово решение, духът ни се повдигна. Мама сложи телеграмата в

чекмеджето, специално предназначено за нещата на Адъм — за писмата му, ученическите доклади, стари

пликове от заплатата му и даже завързан с панделка кичур коси — и забеляза:

— На Адъм можеш да се осланяш.

На следващия ден, преди пристигането на Адъм, дойде страшна вест. Както се шляех отчаян из къщи, татко се

върна посред бял ден от работа, придружен от Арчи Джап. Младежът остана във вестибюла, а татко се

приближи до мама и след известно колебание с мрачен, дори загрижен израз, рече:

— Майко, приготви се. Намерили са шапката на дядо. . .да плава в общинското езеро.

Беше я открил Джап и сега пред уплашените ни погледи той показа съсипаната и подгизнала от водата шапка на

стареца.

— Плаваше на най-дълбокото място, мисис Леки. Срещу навеса за лодки — говореше с предразполагащ,

съболезнователен тон той. — Имах ужасното чувство, че и той е там.

Гледах втрещен със страх и мъка мократа реликва, а когато мама схвана целия смисъл на това, по бузите й

започнаха да капят сълзи.

— Успокойте се, мисис Леки — утешаваше я Арчи Джап. — Може и нищо да не е станало

, . .изобщо нищо.

Татко отиде да направи чай на мама в кухнята. Той нежно я караше да пие, успокояваше :, изчака я да го изпие и

излезе с Арчи Джап.

Следобед, облечен в раирани панталони, тъмно сако и сива вратовръзка, закопчана с перлена игла, Адъм,

веднага след пристигането си овладя положението. Седнал на масата, решителен и спокоен, той изслуша всички

показания, дори и моя несвързан разказ за мрачното меланхолично настроение на дядо и последните му

съдбоносни думи:

—Трябва да съобщим на полицията – каза Адъм

При тази зловеща дума ние замлъкнахме.

—Но Адъм - възпротиви се татко – моето положение...

—Скъпи татко – хладно отговори Адъм – ако един старец си е наумил да се дави ти не можеш да го скриеш .

Запомни аз не се наемам. Но те сигурно ще искат да претърсят езерото.

Мама цялата трепереше.

—Адъм да не искаш да кажеш, да не мислиш, че...

Адъм сви рамене.

—Не мисля, че е пуснал шапката си в езерото за да се пошегува.

—О Адъм!

— Извинявай, че говоря така безцеремонно, мамо. Знам какво ти е. Но в края на краищата за какво да живее?

Ще сляза да се видя с началника на полицията Мюър. За щастие той ми е приятел.

Започнал бе да пуши бирмански пури и сега извади една от кутията си от крокодилска кожа. Гледах го със силна

тревога, а той издърпа, жълтата сламка, която обгръщаше пурата и внимателно запали. Като погледна и татко,