Unknown - i cccf0a6d3b0f4480

През полуотворената врата на вестибюла зад нас забелязах страшната фигура на полицай. Червендалест и

тържествен, той въртеше фуражката в ръцете си.

Татко стана веднага. Блед, но внушителен, той направи знак на Адъм, който също стана. Двамата отидоха във

вестибюла и затвориха кухненската врата зад себе си, сякаш спускайки завеса на сцената, искаха да ни пощадят.

До нас достигаше само неясно мърморене; ние седяхме безмълвни, сякаш вестителят на смъртта е поразил нас

самите.

След доста време татко се върна в стаята. Тишина. Тогава Кейт, най-умната между нас, събра достатъчно сили и

запита:

— Намерили ли са го?

— Да — татко говореше тихо, по-блед от преди. — При тях е.

-— В моргата ли? — зяпна Мърдок.

— Не, в Ардфилънския затвор — каза татко. Огледа ни с безизразните си очи, напипа стола си и безсилен седна

на него. — Пиянствувал с ония некадърници от Скеокската гора изгубил шапката и сакото си при едно сбиване

под навеса за лодки . . . един господ знае какво е правил тези два дни . , . прибран в Ардфилънския затвор . . ,

обвинен в пиянство, безредие и нарушаване на закона. Адъм отиде да го освободи под гаранция.

Сянката на нощта вече се спускаше, когато Адъм и дядо се показаха на пътя. Без шапка, със стара полицейска

куртка вместо загубеното сако, разкопчан и разгърден, дядо вървеше горд, но смирен. Очите му горяха — една

пукнатина в бронята му, която издаваше вътрешното му безпокойство. Стоях наведен на прозореца в гостната,

възбуден и самотен, и само един поглед беше достатъчен да ме прати бързо горе, в убежището на стареца.

Там се заслушах напрегнат, чух шума на входната врата, след това ужасна какофония — гръмогласните

обвинения на Адъм, мамините сълзи и жалби, татковите горчиви оплаквания и нито дума, нито звук от дядо.

Накрая той се качи бавно горе и влезе в стаята си. Видът му беше плачевен — брадата му имаше нужда от

подстригване, от него лъхаше странна и неприятна миризма.

Хвърли ми бърз поглед, започна да обикаля стаята, неуспешно се опитваше да тананика и се правеше, че от

нищо не го е грижа. После вдигна съсипаната и все още прогизнала от водата шапка, която рано тази сутрин

мама почтително беше сложила на леглото му. Погледна я замислен за миг и простодушно се обърна към мен.

— Трябва да се оправи. Винаги е била голяма шапка.

Втора част

ПЪРВА ГЛАВА

Пак цъфтяха кестените, залязващото слънце изпращаше слаби цветни оттенъци в небето зад Бен, когато в един

априлски следобед на 1910 година, възбуден и горд, аз бързах от Академичното училище към къщи. Най-малко

поне трябва да допусна, че това бях аз, макар понякога и на мен самия да ми се струваше, че е някой непознат,

недодялан непознат. Оная сутрин, на излизане от Бакстър след ранната си «обиколка», изведнъж зърнах един

призрак в огледалото на млекарницата — бледо, дългуресто, петнадесетгодишно момче, неимоверно израснало,

прегърбено, с тънки китки и трудно подвижни крака, с непознат профил, замислено и меланхолично, с мъжки

нос и момчешко лице -— и даже трепнах от изненада и болезнено недоверие.

Но сега аз мислех само за своите чудесни способности, съзнанието ми беше погълнато от разрговора с мистър

Рийд от преди пет минути, в навечериетото на кратката, великденска ваканция. „Джейсън“ Рийд ме остави

след часовете и ме повика, с пръст до бюрото. Класният ми ръководител беше млад, тридесет и две годишен

мъж, яката му фигура пращеше от сдържана енергия, на горната си устна имаше белег и диагонална бяла резка с

малки бели точици — следи от шевове, симетрично разположени от двете страни. Този белег, предполагам в

резултат от операция на заешка устна, сякаш дърпаше носа му надолу, сплескваше го, като че беше без кост,

разширяваше ноздрите му, дори сините му очи изглеждаха по-изпъкнали, почти изхвръкнали под хубавата му

мека руса коса. Имаше приятен тен на лицето, влажна кожа, тъй като лесно се потеше , ходеше гладко

избръснат, считайки под достойнството си да скрива с мустаци тази леко обезформена горна устна, сякаш с това

поощряваше, а в същото време презираше жестокото просташко любопитство. Във всеки случай говорът му го

издаваше и онази неправилна артикулация на звуците, която може да се възпроизведе при поставяне на езика на

небцето в устата и всички твърди „с“-та се омекотяваха до „ф“-та, в същност даде и прозвището на мистър

Рийд, родило се в деня, когато започнахме да учим за аргонафтите в третата ода на Пиндар и той прочувствено