Unknown - i cccf0a6d3b0f4480

да прави каквото си иска с мен, докато не ми смъкна косата и въпреки че не е прилично, ще кажа — докато и

ризата от гърба ми не съдра.

О, само ако имах самообладание да го назова по име, но горкият ми ум съвсем не беше на място. Можах само да

прошепна с едва чут глас, сякаш изпод земята: «Отивай си, сатана, отивай си!».

Колкото и слабо да съм го казала, мисля, че това възпря звяра. Във всеки случай той престана да ме бъхти,

ухили се и хвана зъбите ми, които винаги държах до леглото. И после, както се надявам бога да срещна, така не

го видях, как се изправи на леглото и започна да извършва всякакви движения със зъбите ми, да прави гримаси,

сякаш ги вади и слага в устата си.

Казвам ти, Тиби, вероятно това ме спаси. Когато видях как този звяр се гаври с двойната ми златна челюст, при

вида на това светотатство, кръвта в мен се надигна, аз се раздвижих от вцепенението си, седнах па леглото и го

ударих с юмрук.

— Ах, ти, звяр такъв, звяр! — извиках аз. — Господ ще те върне пак там, долу.

Още щом чу името на всевишния, тъй като обикновения ми човешки юмрук не можеше да го възпре, той нададе

писък, който може да те вкамени. Скочи от леглото и продължаваше да пищи и вика. За щастие нощта беше

топла и тъй като исках да подишам чист въздух, съм оставила вратата леко открехната. Той излезе от стаята като

проблясък на адски пламък, а аз лежах, цялата се тресях и благодарях на провидението за милостивото ми

избавление. Не можах да се съвзема повече от минута. Но когато и това стапа, запалих газта и възхвалявах

небето, че не пострадах много. Тогава видях, господи спаси помилуй, видях, дано бог ми

помогне да го понеса, казвам ти, видях какво е направил звярът. Не ми беше откраднал челюстите, не, не това,

пито пък ги беше строшил. Но със задна злонамереност и отмъстителност ги беше пуснал под леглото в

нощното ми гърне.»

СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Следващия вторник лятната ваканция свърши. Кейт поднови занятията в началното училище, а аз отново

тръгнах в Академичното. Спомням си ясно деня — той бележи върха на онова настроение. - дълбокото униние,

което обхващаше дядо като облак. Това настроение аз наследих от него и когато пораснах, то ме измъчваше –

настроение, което ме обземаше, щом животът миставаше мрачен и недостоен.

Времето продължаваше да бъде тягостно жежко. Баба остана уединена в стаята. Мърдок странеше от другите

той тайно започна да работи в разсадника на мистър Далримпъл.

Дядо не проявяваше никакво желание да се среща с приятелите си. Нямаше и нищо за преписване оставаше

само да се понася жегата и татковото възмущение.Със стареца се заяждаха, тормозеха го. Само един малоумен

може да измисли такова нещо да не му дават цигари. Мисля, че именно това породи у него тази последна

забележка, докато той тъжно въртеше между пръстите си празната лула:

— Какъв е смисълът, момче ... какъв е смисълът....

На следващата сутрин, докато аз се облечах а татко закусваше недоволен и ругаеше стареца, мама слезе долу

и възкликна с изненадан, а заедно с това и смутен глас:

— Дядо го няма горе! Къде ли може да е отишъл?

Тишина и после татковата изненада се превърна в негодувание:

— Чашата преля! На обяд да е тук или ще му дам да разбере!

Объркан, но все още не много разтревожен, аз тръгнах с Гавин към Академичното училище и там разбрахме, че

не само ще сме в един клас, но и ще седим един до друг. Това и новите учебници, които старателно занесох на

мама да подвърже, ме занимаваха цял ден. Но когато вечерта седнахме на чай, по зачервените очи на мама и

сдържаността на татко разбрах, че е станало нещо сериозно.

— Никаква следа ли няма от него досега? Мама тъжно поклати глава.

Татко започна да барабани с пръсти по масата и да хруска препечената си филия хляб, сякаш захапваше главата

на дядо.

Тишина. Тогава влезе Мърдок и унило забеляза:

— Може нещо да му се е случило.

Татко погледна кръвнишки нещастния младеж.

— Млъкни, глупако! Вече имаше възможност да покажеш колко ти е ума.

Мърдок се сви и настъпи още по-мъчителна тишина. От яд татко отново заговори:

— Трябва да кажа, че е много трудно постоянно да се издържа такова бреме. Но когато той започне да се

застоява извън къщи, да пиянствува. . .

Накрая предизвикана мама го прекъсна, от възмущение по бузите й избиха петна.

— Откъде знаеш, че върши такива неща. . . Татко изненадан втрещи в нея поглед.