Unknown - i cccf0a6d3b0f4480

той с внушителен вид се обърна към мама:

...... Хубаво, мамо, много хубаво, че те уговорех да продължиш застраховката. Виждаш ли. . . застраховка с

изгода. И той извади с лявата ръка сребърния си молив и започна да смята по покривката — пет години по три. .

прибави двадесет и пет. . . това прави чисто сто и шестнадесет лири.

— Не искам парите! — изплака мама.

— Идват точно навреме — рече татко с дрезгав глас.

Скръбта, засилващото се в мен чувство, че съм загубил нещо, ме задушаваше. Адъм сложи молива настрана и

стана.

— Ще навестя и Маккелър в строителното дружество. Той може да отстрани някои дребни

затруднения по незабавно изплащане. Всъщност, смятам да го доведа с мен тук. Би могла да ни приготвиш

хубава вечеря с чай мамо, нещо пикантн кото яйца на очи и задушено месо. Това ще хареса на Маккелър. Но .

Не слагай масата в гостната , недей още – и излезе .

Мама послушно се зае да изпълни разпорежданията на Адъм, суетеше се между кухнята и килера, сякаш се

опитваше в напрегната работа да забрави най-лошото. Тя опече цели камари кифлички. Татко, който не

понасяше и най-малкото разточителство, сега я насърчаваше да направи и палачинки, въпреки че щеше да

пожертвува половин дузина яйца. Въздухът се изпълни с несравнимата миризма на богати ястия. На масата

сложиха най-хубавата покривка и сервиза за гости.

В пет часа Адъм се върна и със задоволство потри ръце.

— Ако до края на седмицата тялото не изплува, в понеделник започват претърсването. Разноските поема

дружеството на хуманистите. Мюър казва, че общинското езеро става страшно място. През последните десет

години са се удавили трима, има и един нещастен случай на леда. Маккелър не може да дойде преди седем часа.

Костелив орех е той. Да вечеряме, мамо.

Седнахме пред най-хубавото ядене, което някога съм ял в Луамънд вю — месо, яйца, кифлички, палачинки и

силен топъл чай.

— В такъв момент — каза татко и с щедър поглед огледа масата — не ми се свиди.

— Мислиш ли, че ще изплува, Адъм? — попита Мърдок с глас, издаващ отвратително любопитство.

— М-м-м, не се знае — отвърна Адъм със заинтересоваността на добре осведомен човек. — Според Мюър

понякога до двадесет и четири часа тялото само изплува. Изпълнено е с газове — Мама потрепера и закри очи.

— Просто изплува тихо и най-любопитното, винаги с лицето надолу. Но понякога труповете са упорити и си

стоят долу. Мнозина се забият в пясъка или във водораслите а в езерото има много водорасли и не могат да се

помръднат, въпреки че газовете се мъчат даги издигнат. Казаха ми, в такъв случай, хвърлиш ли във водата хляб с

живак в него, той често потъва точно към това място.

Не можех да понасям повече това ужасно видение на бедния ми дядо, омотан в зелени водорасли, подут от

дългото седене във водата. И изведнъж на входа се позвъни. Всички се надигнахме, Кейт отиде до вратата и

доведе Арчи Джап.

— Извинете за безпокойството — Арчи замлъкна скромно при вида на цялото семейство, насядало на вечеря. —

Но мисля, вие трябва да знаете . . . има още едно доказателство.

Арчи е бързал. Избърса челото си. Беше възбуден, въпреки че изразяваше дълбоко съчувствие.

— Мистър Паркин, дето дава лодки под наем, си спомни, че в сряда късно през нощта ясно чул плисък срещу

навеса за лодки, а днес следобед излязъл с риболовната си лодка и хванал някаква дреха, едно мъжко сако.

Занесъл го в полицейското. Току-що го видях — сакото на мистър Гау.

От подпухналите ми очи отново бликнаха сълзи. Разбира се, мама пак плачеше, тихо, безшумно.

Татко направи благороден жест и покани госта.

— Седни и похапни с нас, Арчи.

Арчи почтително издърпа един стол. Поемайки чашата от ръцете на мама, той тихо измърмори на татко.

— Правел го е много често преди, мистър Леки.

За моя изненада татко се намръщи.

— Не, не мога да ти разреша да говориш така, Джап. Неуместно е. Всички си имаме недостатъци. Не беше лош

старец. Ако си помислиш, имаше и достойнства. Как вървеше по улиците и размахваше бастун! — той се наведе

напред и ме потупа по рамото, без да ме осъжда за гдето подсмърчам; по-скоро одобряваше това и ласкаво

измърмори. — Горкото момче ... И ти го обичаше.

Ново позвъняване на входа, което ни стресна, и макар да го очаквахме, то потвърди страховете ни. Ужасна

тишина, тишина на сигурност. Кейт стана и отново отиде до вратата. Върна се по-бледа от всякога.

— О, татко — прошепна тя, — човек от полицията иска да те види.