Unknown - i cccf0a6d3b0f4480

подхраниха този жар. Но по-вероятното беше, защото, поради характера си, като кон с товар по нагорнище аз се

напрягах по-силно. През ден, макар това да бе много неудобно за мен, аз отслужвах литургия при каноника Рош.

Бях в най-приятелски отношения със сестрите и размахвах кандилото по процесиите, които зад мигащите

свещици се извиваха край манастира. По време на великите пости извършвах чудеса на себеотрицание. Горещо

благодарях на всевишния за гдето ме е включил в числото на онези, принадлежащи към единственото право

лоно на църквата, и изпитвах най-дълбоко съжаление към всички нещастни момчета, по рождение причислени

към друга религия, които почти със сигурност ще бъдат погубени. Потрепервах при мисълта, че ако не е била

божията благосклонност към мен, можело е да дойда на тоя свят като презвитерианец или мохамеданин със

съвсем слаба надежда да заслужа вечно спасение!

Няма да се задържам дълго на този въпрос, но религиозните ми изпитания не свършиха и в календара имаше

дни, от които се страхувах — не толкова от чувството за физически страх, колкото от страданието, което те

причиняваха па душата ми. Нека сме откровени. Ливънфорд, както повечето шотландски градове, беше един

малък Везувий на нетърпимостта. Протестантите не обичаха католиците, на католиците не се нравеха

протестантите, а и едните, и другите ненавиждаха евреите (повечето от тях бяха поляци, една малка и безобидна

общност във Венел). В деня на свети Патрик1, когато всички предизвикателно се кичеха с трилистните

детелини, а древният Орден на хибернийците2 шествуваше с развени знамена по Хай стрийт зад оркестър

гайдари, препасани със зелени платнени колани през рамо, враждата между сините и зелените се разразяваше в

неописуема ненавист и многобройни сбивания. Още по-голямо възбуждение цареше на дванадесети юли3 с

масовата процесия на оранжийските ложи, преданите ордени на великия и добър крал Уилям. Те също се

движеха с оркестър и знамена, а най-отпред на бял кон яздеше човек с цилиндър на главата, в оранжево расо с

позлатени краища и известяваше «спасение от бедност, робство и измамничество», а тълпата пееше:

Хей, псета, псета, свещени псета,

вие и вашата вода светена

крал Уилям прогони папската паплач

там, де на Боин водите стенат.

..............................................................................................................

1 Овети Патрик — Покровител на ирландците, приел християнската вяра през V век. Празникът е на 17 март —

Б. пр.

2 Орден на хибернийците — Назован така в чест на Хиберния — древната Ирландия, която не са могли да

завладеят даже римляните — Б. пр.

3 Дванадесети юли — На този ден през 1690 г. е станала битката на река Боин между краля Яков II — католик, и

протестантския крал Уилям Орлеански, завършила с победата на протестантите Б, пр.

..............................................................................................................

Когато минавах покрай църквата «Светите Ангели», достатъчно бе само да си повдигна шапката и си докарвах

присмех и презрение, но в ония дни на разпри, особено на дванадесети юли, смятах, че ми е провървяло, ако не

се заплетях в тези сбивания.

Но не мислете, че пропилявах дните си само в защита на вярата си и в блажено бягане след пеперуди и светии.

Татко следеше повечето от свободното ми време след училище да бъде заето. Откак станах на възраст годен за

работа, той ме главеше за разни полезни дейности. Сега мое задължение беше да ставам в шест часа сутринта,

да въртя педалите на велосипеда с три колела по безлюдните улици и с фургона на Бакстър да разнасям

пресните кифлички из още неразбудилия се град. Малките ми надници получаваше той, като отбелязваше ,че

парите ще улеснят издръжката ми, а после сериозен и блед продължаваше да говори на мама как трябва да

намали разноските, макар те да бяха огроничени до край. Наистина напоследък татко пое в свои ръце месечните

сметки и вбесяваше търговците с настояванията си за отстъпки или пък с опитите си да смъкне малко цената,

когато сам правеше покупки за домакинството. Щом ставаше дума за нещо „полезно“ той винаги бързаше да го

купи ако е изгодно. Но по често в последната минута някакъв инстинкт го задържаше и той се връщаше с

празни ръце, но, както сам тържествено обявяваше, „все още с пари в джоба“....

Но в този миг едно победоносно възкликване на противника върна моите блуждаещи мисли на земята. Докато