Unknown - i cccf0a6d3b0f4480

първата й публична изява.

Стигнахме края на коридора и той без злоба ми се усмихна;

— По-добре не можеше да бъде. Ето че дойдохме. За бога, постарай се да не приличаш толкова на лорд

Честърфилд, присъствуващ на собственото си погребение.

Влязохме в една стая, отворена към сцената, където се бяха събрали и разговаряха множество участници,

техните приятели и градските официални лица, а дами от болничния комитет поднасяха кафе,

Алисън стоеше в средата на една голяма група. Възвърнала спокойствието си, но много мълчалива сред

бръщолевенията, тя упорито държеше един малък подарък — букет бели цветя. Погледът й блуждаеше из

стаята, сякаш диреше нещо съвсем обикновено, което ще й помогне да запази душевното си равновесие. Щом

очите ни се срещнаха, устните й едва забележимо се усмихнаха и с поглед ми каза какво чувствува.

Несръчно оставих Рийд да ме запознае с ;Д-р Томъс. Той ми подаде свободната си ръка, , усмихна ми се и в

същото време продължи оживено да поучава мис Крамб, която нито веднъж не направи кисела физиономия.

Отказах кафето, предложено ми от мисис Кийт. Пиеше ми се, но знаех, че треперещите ми ръце няма да

задържат чашата. Стоях встрани, слушах разговора, погледът ми не се отместваше от Алисън.

Най-после тълпата ме завъртя и аз се озовах до нея. Така близо сега, след като на сцената беше толкова далечна,

тя породи у мен вълнение, изпълнено с копнеж и донякъде със страх, мрачна радост, от която в гърлото ми

заседна буца, устата ми се изкриви, та едва можех да говоря. Но някак си изразих несръчните си почитания.

Знаех, че не обича похвалите и винаги без охота говореше за пеенето си.

Поклати глава да подчертае колко недоволна е от себе си.

— И все пак — добави тя, сякаш продължаваше тази неизречена мисъл, — поканиха ме да пея в хор «Орфей».

— Солова партия ли?

— Да.

— О, Алисън . . , това е чудесно.

Тя пак поклати глава, но в младата й закръглена брадичка се чувствуваше поразително упорство.

— Това е началото.

Настъпи тишина. Хората започнаха да си отиват, слагаха си палтата и шаловете. Бързо, преди смелостта да ме е

напуснала, казах:

— Алисън, може ли да те изпратя до в къщи тази вечер?

— Разбира се — отвърна тя съвсем спокойна и се озърна. — Изглежда всички тръгват. Само да кажа на мама.

Тя отиде при мисис Кийт, която сега разговаряше с Рийд и изглеждаше изключително хубава в една

гълъбовосива рокля и с чудна старинна огърлица. Гледах как Алисън й предава цветята си, навлича дебелото

вълнено палто и увива бял шал с ресни около косата си. Почувствувах, че мисис Кийт ме гледа малко иронично,

не така мило както преди, с ново изражение, което ме накара да се изчервя и отправя към вратата. Мина доста

време докато Алисън си вземе довиждане с всички. Най-после бяхме извън залата и вървяхме заедно по

улицата.

— Яд ме е на себе си — замислено заговори тя след известно мълчание. — Само помисли. Така да се отпусна,

едва не заплаках. И слава богу, че това не стана.

— Но, Алисън. Това е първият ти концерт. Щеше да е чудесно, ако беше поплакала малко,

— Не, щеше да е глупаво. Мразя хора, които вършат глупости.

Не продължих да оспорвам. Започнах да откривам колко различни са възгледите ни. Уравновесена, способна и

сдържана, Алисън беше всичко, което аз не съм. Може би не беше нито умна, нито пък имаше чувство за хумор,

и макар да съобразяваше бавно, отличаваше се с практичност и здрав разум. И амбициозност, но не като моята,

емоционална и романтична, а с логичното желание да развива най-добре таланта си. Разбираше, че да станеш

певица се изискват учене, работа и жертви и тя решително ги приемаше. Упражненията, онези дълбоки

вдишвания, позволяващи й да изпее «дългата» гама или да поддържа фраза с продължителност двадесет

секунди, й бяха придали някакво физическо спокойствие. Но под външната невъзмутимост на тази Юнона с

гладка тъмна коса се криеше силна воля.

— Да се качим на хълма, Алисън —- Вървяхме по улицата и аз, леко потреперващ, разбирайки как всяка крачка

все повече ни приближаваше до Синклер Драйв, дойдох малко по-близо до нея. — Вечерта е чудесна.

Усмихна се на умоляващия ми тон.

— Влажно и студено е. Мисля, че ще вали. Освен това мама ще ме чака тази вечер. Може да заведе със себе си и

някои приятели.

Гореща вълна се надигна в гърлото ми. В чувствата си бях готов да умра за нея, а тя спокойно позволи на «някои