Unknown - i cccf0a6d3b0f4480

чуе.

Взрив от ръкопляскания съпроводи края на песента. Алисън не помръдна, стоеше, сякаш чакаше отново да

поднесе без никаква гордост този дар, заложен в нея. Залата утихна и тя изпя първо «Песен за странника» на

Шуман, носле «Пей, пей, чучулиго» и още преди да се наруши тишината на залата, започна «Утринна серенада»

от Тости.

Тази песен, направена толкова популярна от Мелба, с резки рулади, високи ноти, в миг издигаща се шеметно

нагоре, после ниско долу, представляваше голяма трудност. Изпълнена с лекота и съвършено точно, тя сложи

вече спечелената публика в краката на Алисън. Дори и най-немузикалният човек можеше да разбере качествата

на този млад глас. Аплодисментите не стихваха, даже растяха. Видях как другите артисти се струпаха до

кулисите, пляскаха и се усмихваха. Принудиха Алисън да се върне много пъти.

Накрая, сякаш готова всеки момент да заплаче, а сълзите пареха и в моите очи, тя се върна, водена от

акомпаниращия. Майка й договорила като условие за нейното представяне да изпее само четири песни. А и при

тези благотворителни концерти беше закон да не се извикват артистите на бис. Но всичко това сега бе

забравено. Изглежда самата Алисън не беше в състояние да говори, акомпаниращият й се усмихваше,

продължаваше да я държи за ръката и обяви, че тя ще изпее още една песен. Нови аплодисменти. Пълна

тишина, публиката победоносно се успокои.

Пианото започна, повтори встъплението и зачака, защото сега, съвсем бледа, Алисън, струва ми се, се поколеба.

Но само за миг. Сякаш освобождавайки се от всичко, което я отвличаше, тя сключи ръцете си — вече не

държеше задължителните ноти пред себе си — и дълбоко вдиша. Още преди да се раздадат първите звуци се

сетих, че ще предложи на победените си слушатели една стара шотландска песен. Не смеех да се надявам, че

това ще бъде любимата ми народна мелодия «Бреговете на Дун». Но Алисън с чудесна простота изпя именно

тази песен.

О, брегове и склонове на Дун,

как може тъй прекрасни и свежи да цъфтите,

как могат птичките да пеят,

докато съм потънала аз цяла в бедите.

Нежните думи ме отведоха в света на мечтите ми, в света, където един ден двамата с Алисън ще скитаме заедно

под небето, ръка за ръка.

Отзвуча и последната нота, в залата настъпи дълбока тишина. Кратка омая, обществото е очаровано. После

избухна буря. Шотландската песен, изпълнена така прекрасно от това шотландско момиче, възпламени

шотландската публика. Може би тя извоюва малката си победа с очарованието на младостта си, а може би с

приятната измама на един глас, надценен поради патриотичните чувства на слушателите. Само бъдещето щеше

да каже. Сега всички се изправиха да аплодират. Аз също стоях на крака, прегракнал, съвсем прегракнал от

викане.

Концертът свърши. Бавно напуснах залата, спъван от тълпата. Всички говореха за Алисън. Тогава в

преддверието, преди да успея да избягам, една ръка се протегна и ме задържа.

Къде беше? — лицето на Рийд гореше не пo- малко от моето, гореше от удоволствие, въпреки че ми говореше с

раздразнен и остър тон. — Цяла вечер сме те търсили.

— Предпочитах да си седя сам.

Гледах настрани през арката на входа и чувствувах как той ми се мръщи.

— Започваш да ме ядосваш, Шанън. Защо не си сложиш яка и не се държиш като всички прилични хора в

обществото?

Това, изречено от човек, горд с възгледите си за свят без условности, предизвика забавна усмивка на устните ми.

— Трябва ли човек да носи яка, за да е приличен?

— Да, това твое поведение става неприятно.

— Щом съм такъв особняк, защо се занимаваш с мене?

— Не бъди магаре поне тази вечер. Томъс е във възторг от Алисън. Да отидем в приемната. Искам да те

представя на него.

Предвиждайки протеста ми, той ме замъкна през предверието по коридора, минаващ паралелно на залата. Беше

в приповдигнато настроение; преди много години любовта му към музиката го бе свързала с мисис Кийт,

интересуваше се силно от таланта на Алисън и именно той уреди диригента на «Орфей» да присъствува на