Unknown - i cccf0a6d3b0f4480

приятели» да застанат между нас.

— Явно не държиш много на мен — измърморих аз, — а знаеш, че почти цяла зима няма да си тук.

Напоследък мисис Кийт започна да говори как старата къща на Синклер Драйв е твърде голяма за нуждите й.

Предстоеше Алисън да учи и тя искаше да пести. Затова затваряше дома си през студените месеци и това време

щеше да прекара при снаха си в Ардфилъи.

— Говориш, сякаш Ардфилъи е на другия край на света — отвърна малко рязко Алисън. — Не можеш ли да ме

навестяваш като другите? Ще има танци, особено в училището на Луиза.

— Знаеш, че не умея да танцувам — отвърнах нещастен.

— А кой ти е виновен, че не си се научил.

— Не се тревожи — казах с горчивина, — ще имаш много кавалери. Всички млади мъже от кръга на Луиза. И от

твоя също.

— Благодаря. Смея да кажа, че ще имам. Смея да кажа още, че с тях ще ми е по-весело, отколкото с един мой

познат.

Сърцето ми щеше да се пръсне. Изведнъж гневът ми отстъпи пред отчаянието.

— О, Алисън — задъхано казах аз, — нека не се караме пак. Толкова те обичам!

Тя не отвърна веднага. А когато заговори, гласът й звучеше разтреперан, съчувствен, но преборвайки се с

неизвестното.

— Знаеш, и аз те харесвам — добави тя с тих глас. — Много!

— Тогава защо не останеш с мен още малко?

— Защото съм гладна. От четири часа почти нищо не съм яла — разсмя се на себе си. Намирахме се пред входа

на тяхната къща. — Защо не влезеш? Другите ще дойдат всеки момент. Ще се подкрепим и повеселим.

Стиснах устни в тъмното. Отблъскваше ме идеята за светлини, множество хора и банални разговори, в които се

чувствувах доста скован и горд, за да участвувам. При тези обстоятелства не ми беше до веселие и за да не

изглеждам чудак, принудено се засмях, а смехът прозвуча тъпо в ушите ми.

— Майка ти не ме покани — казах унило. — Няма смисъл. Не искам да влизам.

— А какво искаш?

Тя се спря и застана на алеята до храста френско грозде, с лице към мен.

— Искам да сме заедно — смънках. — Просто ти и аз, сами. Искам само да държа ръката ти, през цялото време

докато съм с теб . . .

Млъкнах, нищо свързано не можех да произнеса. Как можех да й кажа какво искам, когато чувствата ми са така

заплетени, желанията ми така мъчително объркани.

Изглеждаше трогната, усмихна се колебливо.

— Скоро ще ти омръзне да ми държиш ръката.

— Кълна ти се, няма!

За доказателство на думите ми протегнах ръка и хванах пръстите й. Тогава сърцето ми лудо заби.

— О, Алисън — простенах аз.

Не се отдръпна. За миг устните й докоснаха бузата ми.

— А сега — усмихна се тя спокойно в тъмнината, — лека нощ!

Откъсна се от мен и държейки краищата на шала си под брадата, се затича към входната врата.

Тя си отиде, а аз дълго стоях в сянката, раздиран между възторга и разочарованието. Надявах се да се върне.

Сигурно ще отиде до входа и ще ме извика. Глупак излязох, че й отказах и сега с удоволствие бих отишъл. Но тя

не дойде. Постепенно огънят в мен угасна, вдигнах яката на палтото си и бавно отминах. На няколко пъти се

спирах, за да погледна през рамо осветения прозорец на къщата й. На ъгъла остро усетих вятъра в лицето си.

Алисън излезе права/ Беше влажна и студена вечер.

ТРЕТА ГЛАВА

Работата ми в котелния цех не представляваше онзи мелодраматичен труд, за който четем в романите — просто

аз не съм създаден за физически труд и той се оказа много тежък за мен.—Правехме главно двигатели за

плавателните съдове, изграждани в корабостроителницата. Строяхме още подхранващи и смукателни помпи,

които обикновено се опаковаха и изпращаха в чужбина. Започнах в леярната и там в продължение на месеци

изглаждах и почиствах грапавите отливки с една стоманена четка. Тежка и мръсна работа. Джеми ме

наблюдаваше и по различни начини се показваше мил към мен, но родството ни не му позволяваше да изрази

предпочитанията си; при най-малкия знак за това целият цех би го осъдил. Тезгяхът ми се намираше близо до

пещта, където се топеше чугунът и се изливаше в пясъчни форми. Понякога горещината ставаше извънредно

голяма, във ветровити дни пясъкът се разнасяше из цеха и аз кашлях. По-късно се преместих в машинното

отделение. Тук на безброй стругове се въртяха и шлифоваха оформените отливки. До него се помещаваше

монтажната работилница, мястото, където се събираха всички готови части. Тя кънтеше от звънтенето на

чуковете и бученето на машините.