Unknown - i cccf0a6d3b0f4480

излезе така неуязвимо, както изглеждаше. След като вложи целия си капитал в тази авантюра и измъкна от татко

всичките му спестявания, след като ангажира работник по ремонта, той се намери с едно съдебно разпореждане

и изправен пред заплахата от разорителен процес. Къщата все още оставаше в ръцете му. Сега тя наистина беше

«белият слон», както някога той на шега я нарече, и само едно стана съвсем ясно: мъжете в цилиндри, над които

той така открито се надсмиваше, накрая го победиха.

— Какво става с училището, което искаше да я купи? — наруши тишината Кейт.

— Нищо не излезе — мрачно отвърна татко. — Сега той никога няма да се отърве от нея.

— О, татко, не трябва да се тревожиш толкова много. Адъм има хубава работа и в края на краищата ще ти върне

парите. Вие сте обезпечени. Ти имаш хубава заплата, баба получава пенсия, а всяка седмица Робърт носи добри

пари.

Татко, все още блед, едва говореше от възмущение.

— Имаш ли някакво понятие за цената на парите? Да не би да очакваш хората да захвърлят спестяванията си на

вятъра ... и да станат просяци на старини.

— Глупости, татко — говореше Кейт утешително, но твърдо. — Ще имаш старческа пенсия. Освен това ти пак

пестиш. Ето, дори слугиня имаш в къщи, а бедната мама нямаше.

— Бих желал майка ти да е жива да те чуе! — очите на татко блеснаха. Гласът му спадна, започна трудно да

диша. — Не би повярвала колко много яде това момиче извън заплатата си. И не само това, откак е дошла е

счупила две от най-хубавите ни чинии. Лошо, да, лошо.

Той изостави Кейт като безнадеждна и се обърна към Мърдок.

— Защо ти не кажеш нещо? Трябва ли да ходя при Маккелър за процес срещу Адъм?

Мърдок, изпаднал в тържествена разсеяност, повдигна ремене, които от работа бяха станали широки и тежки.

— Не бих се оставил в ръцете на адвокатите.

Татко видимо трепна и след миг болезнена въздишка на съгласие се изтръгна от него.

— Какво да правя тогава, какво да правя? Мърдок заговори. Винаги муден преди, през

последните месеци бе станал по нов начин дълбокомислещ.

— Никой никога в тази къща не ми е обръщал много внимание, баща ми — с учудване забелязах как той

изпусна познатото «татко». — Остава фактът, че въпреки всичко аз сам си пробих път в живота. В съдружие съм

с Далримпъл, щастлив съм от работата си в градината и печеля добре. Тази пролет на изложбата за цветя смятам

да покажа новия си карамфил и ако бог пожелае — тук аз трепнах от изненада, — може би ще имам

възможността да получа Александровския златен медал за най-добър експонат на изложбата — Мърдок ни се

усмихна с мигащи очи през големите си очила. — Адъм винаги ме е смятал за глупак, баща ми. Той не постъпва

като мен. Въпреки това той ми е брат и аз го обичам. Това е отговорът на всичко. Любов.

— Не разбирам за какво говориш — избухна татко. — Искам си парите обратно, плюс лихвата.

Софи беше влязла в кухнята с кофа въглища В ги слагаше в огъня. Татко седеше неподвижен, докато тя беше в

стаята, но щом момичето се върна в килера, той скочи с вик на оскърбен, махна горните буци въглища и ги

сложи обратно в кофата. Цял пламна, сякаш ядът в гърдите му изведнъж непоносимо се е разгорял.

—Никой не знае какво ми е на главата. Едно след друго. Адъм! Онзи стар глупак горе, който трябваше да е в

Гленууд! Глегхорн оздравя след операцията на бъбреците. Какво може да направи човек, просто не знам.

— Можеш да обичаш, баща ми — каза мило Мърдок.

— Какво? — възкликна татко.

— Да, баща ми — продължи нежно Мърдок. — Точно каквото казах. Само да можеше и ти като мен да вкусиш

радостта от всеобщата любов.

Той се изправи по особен начин. Инстинктивно разбрах, че щеше да направи едно от онези изявления,

тържествени и ужасни, които като морски змейове се надигат от тихото море, съобщения, идващи от самите

дълбини, зашеметяващи с великолепната си неочакваност. Всъщност, доколкото си спомням, той е направил три

от тях: първото на Ардфилънския панаир, казвайки «Ще се убия!», третото още не бе cе родило, когато след

изложбата на цветя ще заяви .«Ще се оженя!», и сега второто, обявено, сякаш пред нас мълви светия дух:

— Спасен съм. Сега съм войник на господа!

Повече нищо, нито дума. И със същата унесена усмивка си взе шапката и излезе.

Татко седеше в кухнята вцепенен, а ние с Кейт, не по-малко смаяни, го последвахме до вратата. И там, разбира

се, беше обяснението, истинската причина за обръщането му към религията — навън невъзмутимо напред-назад