Unknown - i cccf0a6d3b0f4480

Чираците — главно весели момчета, гледаха на живота безгрижно, интересуваха се от футболни мачове и конни

състезания, а към жените се отнасяха с открит цинизъм. След четири години повечето от тях щяха да станат

корабни механици, а други като мен да постъпят в конструкторското бюро. Неколцина бяха дошли за по-

специално обучение. Имаше един млад сиамец от благородно семейство. Всяка сутрин той се явяваше

мълчалив, учтиво усмихнат, облечен с чист работен комбинезон. Несъмнено, когато му дойде времето, щеше да

занесе в своята страна благата на западната цивилизация. На тезгяха до мен един уелски младеж на име Луис

грациозно убиваше времето си. Луис беше син на богат корабостроител от Кардиф и тъй като заводът

«Маршъл» се радваше на специална репутация, са го изпратили тук за практически курс преди да навлезе в

бащиния си бизнес. Беше празен, безгрижен младеж, с намазана коса и полегнала брадичка, носеше ярки

папионки и не по-малко крещящи ризи, но по природа бе добър и щедър. На тезгяха си държеше голяма жълта

тенекиена кутия с цигари, по-точно един миниатюрен куфар и всеки можеше свободно да се почерпи от него.

Отегчен до смърт от принудителното пребиваване в Ливънфорд, повече от свободното си време той прекарваше

в Уинтън и там често са го виждали да вечеря в «Бодег грил» или в някоя ложа на мюзик-хола «Алхамбра».

Мислеше се за донжуан и разговорите му се отнасяха почти единствено до любовните му похождения в

съседния град.

С голямо желание се опитвах да намеря близък другар сред чираците в завода. Но въпреки че копнеех за

приятелство, опитите ми бяха неловки и потискани от страха за неочакван отказ. След като направех усилие и

излезех с някои от по-веселите младежи, темите на разговорите ни, дългите и шумни спорове за достойнствата

на една дребна бърза хрътка пред друга или за сумата, платена на победители в местните състезания на понита,

скоро ме правеха безучастен и неспособен да кажа нещо. Исках да намеря някого, с когото да говорим за книги

и музика, който пламенно би отстоявал собствените си възгледи, щом аз се опитам да заприказвам за новите

идеи, към които слепешката се стремях. Но всеки път, когато докарвах тези теми, чувствувах как ме подозират,

че искам «да се покажа» и бързо млъквах. Най-близкият ми познат беше Луис и един-два пъти съм пил чай в

квартирата му. Но разказите за завоеванията му бяха много скучни и скоро явните му лъжи престанаха да ме

забавляват. Заради роднинството ми с Джеми и умението ми да мълча — едно качество, винаги уважавано на

Север — другите си мислеха хубави неща за мен. Освен това опитвах се да върша работата си колкото мога по-

добре. Но това съвсем не бе естествената ми среда. При мисълта за годините пред мен, сърцето ме болеше.

Следващата събота след концерта, щом удари два часа, татко, Мърдок, Кейт, баба и аз седяхме околко

почистената маса, а Софи миеше чинии в килера толкова безшумно, че човек почти можеше да чуе как е

опънала тъпанчетата си.

Татко имаше сдържан, напрегнат израз, който сега рядко го напускаше. Беше отслабнал. Лицето му сиво,

измъчено, бузите хлътнали, устните силно стиснати над зъбите.

— Вече две седмици от тримесечието — сдържано забеляза той, — а от Адъм нито дума.

— Още има време, татко — успокои го Кейт.

— Казвала си го и преди. Знаеш, когато конверсията се провали, той твърдо ми обеща пет процента от

деветстотинте лири, които му дадох назаем. А за последните шест месеца не съм получил и едно пени лихва.

В детството си винаги съм си мислил, че Адъм ще натрупа състояние. Изглеждаше ми на човек, белязан от

съдбата да постигне успеха си в живота сам. Но сега, макар и да продължавахме рядко да се срещаме, започнах

да долавям някаква особена ограниченост под тази сърдечна самоувереност. Може би това е склонността, така

присъща на шотландеца, който се смята за «велик», да подценява другите хора и тяхната способност да му се

противопоставят. Адъм беше твърде сигурен, че може да изиграе другите. В това частно предприятие, в което

той така победоносно се впусна с татко, не успя да предвиди как собствениците на имоти, граничещи с къщата в

Кензинтън, много от тях богати и влиятелни хора, яростно ще оспорват правото му да развали удобствата им

като обърне къщата в отделни квартири. Благодарение на зоркото око на техните адвокати, имението му не