Unknown - i cccf0a6d3b0f4480

Джеми, настанени спокойно в средата на залата; мистър Маккелър с вид на юрист, който очаква да бъде убеден,

Бърти Джамисън със зализана коса, висока яка и две спретнати млади дами.

На втория ред, зад сър Томъс, лейди Маршъл и цяла плеяда градски съветници различих Рийд и приятелите му

— майката на Алисън, учителката й по музика мис Крамб и един непознат с тясна глава, остра, сива като желязо

брада — той трябваше да е доктор Томъс, известният постановчик на «Месията» и диригента на уинтън-ския

хор «Орфей».

От време на време Джейсън се обръщаше, сякаш търсеше някого. Сред морето от глави аз ясно виждах лицето

му. Понякога нетърпеливо дърпаше късите си руси мустаци, които си бе пуснал неотдавна и те правеха външния

му вид значително по-хубав. Радостни тръпки преминаха по тялото ми, наведох бързо глава, благодарен за

приятелството, но решен да остана незабелязан, отхвърлен, отделен от всички, но горд.

Въпреки това един ме позна и ми кимна. Беше бащата на Софи. Той стискаше безплатния си билет от клуба с

вид на човек, попаднал не където трябва и сякаш това тук изобщо не съвпадаше с очакванията му. Голт беше

блед човек с влажна, сплесната на челото коса без блясък и малки подкупващи очи. Работехме заедно в

бригадата на Джеми и макар лош работник, той бе успял да се добере до комитета на местния профсъюз. В

котелното отделение винаги бягах при него и понеже дъщеря му работеше в Луамънд вю, той изглежда се

отнасяше към мен с особен интерес, сякаш между нас съществува мълчаливо някаква връзка.

За щастие край мен нямаше свободни места. Обърнах се и почти веднага светлините в залата угаснаха,

почувствувах се съвсем в безопасност. Сред разпокъсани аплодисменти завесата се вдигна и погледът ми се

устреми към сцената.

Първите номера на програмата засилиха напрежението ми — до такава степен надминаваха обикновеното ниво

на едно провинциално представление. Оркестърът започна с няколко чудесни откъса от «Престилката». След

това последва дует от «Тоска», изпълнен от двама известни участници в трупата на Карл Роса, даваща сега

представления в Уинтън. После залата се изпълни с благодарност и вдъхновената музика на Концерта от Брамс,

красиво изсвирен от органиста на градската катедрала. Унесен, горящ от нетърпение, аз треперех за Алисън в

нейното изпитание, чийто час с всеки момент приближаваше. Започнах да се страхувам, не се ли иска твърде

много от нея. Тя е толкова млада, за да дебютира пред публика, и то сред такива изкусни изпълнители!

Аудиторията беше с изтънчен вкус, интересът й се изостряше в продължение на дълги месеци «разговори». И

сега също като мене чакаше събитието на вечерта и това очакване беше стигнало до опасен краен предел.

Най-после, може би след час, през залата премина шепот. Чувствувах как сърцето ми бие по-силно от всякога,

бие от страх. Ако не се смята роялът и скромно седналият пред него акомпаниращ, сцената беше празна.

После иззад кулисите спокойно излезе Алисън, толкова млада и беззащитна, че неволно в залата настъпи

затишие. Тя се придвижи в предната част на сцената точно зад рампата, сякаш искаше още от началото да се

сближи със слушателите. Пораснала е от онези дни, когато удряхме коленете си, наведени над учебника по

геометрия; сега дългата й тънка рокля от светлосин муселин очертаваше хубавата и силна фигура и я правеше

висока. В кестенявата си коса, за пръв път «вдигната нагоре», носеше панделка със същия светлосин цвят. Ето я,

стои там, изложена на всички тези погледи, чувствувах дълбока,тайна гордост, а в същото време се задъхвах от

ревност.

Изправила се пред слушателите, сериозна, с бели ръкавици на ръцете, тя държеше нотния лист по един смешен,

моден за времето начин. Макар да трептеше като в мъгла пред напрегнатия ми поглед, видях, че е напълно

спокойна. Почака публиката да се намести, да се приготви да слуша, после погледна акомпаниращия и първият

отмерен акорд на пианото наруши тишината. Вдигна глава и започна да пее.

Беше «Силвия» на Шуберт, която често ме е омайвала, скрит в тъмното под лампата до прозореца й на Синклер

Драйв. И сега, в тази притихнала зала, въпреки че трябваше да слушам заедно с толкова други хора, радостта от

песента ме накара да спра да треперя. Затворих очи, предавайки се на удоволствието от чистите нежни звуци,

уверен, че този глас може да държи в плен не само един невидим слушател, а всеки, имал предимството да го