Unknown - i cccf0a6d3b0f4480

акредитиран агент и агитатор на фирмата «Домашна медицинска енциклопедия». Заедно с пакета имаше и

връзка реклами: «Дайте това на близките си . . . повече от хиляда диаграми и рисунки . . . средства против

четиридесет и четири отрови, лекарства за дами, ергенски пъпки . . . на прост общодостъпен език . . .

сензационно, смело, сами ще видите . . . не ни изпращайте нито едно пени, акредитираният ни агент ще ви

навестява всяка седмица ...»

И ето, дядо ходи от къща на къща в отдалечените части на града и с интерес продължава да допълва

медицинските си познания, а аз с лоши предчувствия разбирам, че той е особен талант в събирането на парите,

но не и в отчитането им. За нещастие дните, когато преписваше за мистър Маккелър, несъмнено отминаха, но

старецът още пише с калиграфически почерк, понякога малко несигурно, но измамно красиво. В този миг

погледът ми падна на едно писмо сред разхвърляните хартии на масата: Драги ми сър, в отговор на почитаемата

Ви молба- за препоръки бързам да Ви съобщя името на моя зет, който заема отговорния пост администратор по

здравеопазването в старинния царствен град Ливънфорд. И друго едно — започваше просто, но по-зловещо:

«Мадам ...»

Косата на дядо сега е почти бяла — това отсъствие на багра, за което сантиментално говорим като за

«сребристо» — несломимото му някога тяло сега значително се е смалило, сакото и панталоните му висяха там,

където едно време са се издували. Сините му очи са малко по-ярки отколкото би трябвало да бъдат, много бързо

си сменя боята, а носът му, този странен символ на енергията му, е вече по-блед и не толкова издут — уви,

съвсем провиснал. Знам, в разпуснатия си живот дядо е преминал през тежко премеждие и обяснения за него

могат да се открият в един раздел на Медицинската енциклопедия, винаги интересен и богато илюстрован.

Мисис Босъмли стана просто обикновена позната; склонността му към дамското общество се насочва към

онези групи ученички и привлекателни малки «студентки от долните курсове», които той спира по пътя за

гробището, а те се заливат от кикот при галантните му приказки. И все пак дядо упорито отказва да признае, че

е изнемощял. Напротив, той още пo- открито говори за силата си, държи се като силен, плодовит жребец и често

с гордо самодоволство в погледа удря. бедните си стари гърди с юмрук: «Дъб, Робърт, истински шотландски

дъб. Ако кандидатствувам в съвета на графството ... — слава богу, усмихва се, значи признава, че се шегува. —

Защо, след година може дори и за кмет да ме потърсят».

— Дядо . . .

— Да, момчето ми.

Чакам го въпросително да вдигне поглед от страницата. Съжалявам: за гдето избухнах така рано тази сутрин и

решавам да не го тормозя, а да се възползувам от новата му абсурдна чувствителност към ласкателства и да

изкопча някое обещание от него.

— Отивам на концерт. Ти си много хубав човек, човек, който твърде много държи на честта, за да използуваш

този факт. Дай ми дума, че и няма да мръднеш от тук, докато не се върна.

Много е доволен и още с пръст върху книгата ми се усмихва над очилата.

-— Разбира се, момчето ми, разбира се Noblesse oblige1

Това трябва да ме задоволи. Кимвам, затварям решително вратата му и го оставям със «Смущенията на дебелото

черво».

................................................................................

NobIesse oblige фр. —Благородството задължава Б.пр.

................................................................................

ВТОРА ГЛАВА

Концертът не беше от обикновените представления, давани всеки вторник през зимата от Ливънфордското

симфонично общество, а гала концерт, организиран под «патронажа на бележити хора» в помощ на малката

местна болница.

Когато стигнах в градската зала на Хай стрийт до Академичното училище, при входа се тълпяха десетки хора.

Присъединих се към тълпата, влязох в осветената с газ зала, вече затоплена и гъмжаща от гласове, и

преднамерено, с горда недостъпност си избрах място на задните редове под балкона. Няма значение, че Рийд ми

е запазил стол на предните редове, до себе си, моето място беше тук. Във всеки случаи исках да съм сам, та

никой да не стане свидетел на вълненията, които тази вечер трябва да ми донесе.

С безпристрастността на човек, неуспял да стане велик, и сега, поне за момента, предпочел да е едно нищо, аз

наблюдавах как залата се пълни, докато стапа нужда да се слагат допълнителни столове между палмите покрай

кремавите, нашарени с шаблони стени. Сред многобройната и наистина бляскава публика виждах Кейт и