Unknown - i cccf0a6d3b0f4480

някога за свещенически сан?

Пламнах силно c все още прикован в килима поглед.

— Да, мислил съм.

— Това е един чудесен живот, скъпото ми момче. Велика радост и привилегия е да служиш на бога като един от

избраните му ученици --Приведен над мен той топло ме гледаше. — Не ти давам празни обещания. Епархията

има фонд, посветен на прекрасната задача да обучават бедни момчета за свещеници. Фондът не е голям. А

естествено и избраните кандидати са малко. Но в твоя случай — за теб писах на епископа, — ако искаш, веднага

ще те приемат и следващата седмица можеш да заминеш за семинарията.

Седях без да говоря, срамувах се. Разбрах, че каноник Рош очаква да подскоча при предложението. Преди шест

седмици можеше да го направя, но сега всичко се бе променило. Цялата ми пламенна вяра се бе превърнала в

суха горчилка.

— Е ... — усмихна се каноникът, — какво ще кажеш?

— Извинете — произнасях задавено думите, — не бих желал.

На лицето му се появи израз на изненада. Той бързо каза:

— Нима не искаш да получиш духовен сан?

— Някога исках. Но сега не.

Настъпи тишина. Изглежда за пръв път той разбра какво става с мен. Но беше твърде умен, за да възразява.

Вместо това, скри разочарованието си и замислен, с убедителен глас започна да ми описва щастието на един

живот, отдаден в служба на бога. Откриваше ми широки духовни хоризонти, говореше за културата и знанията,

безплатно раздавани от светата майка-църква. Унесе се в приятни спомени за своите студентски дни в

шотландския колеж във Валадолит, където, разбира се, ако искам, аз също мога да отида. Нарисува ми картина

на сградата на семинарията, на испанския пейзаж и в заключение, с обезоръжаваща усмивка си спомни за

специалната лозница, под която обикновено си почивал следобяд и в същото време се освежавал с вкусно

сладко грозде, а то почти само падало в устата му.

Чувствувах, че се увличам. Обичах каноник Рош и се възхищавах от него. И при моята чувствителност,

подкупващата му доброта беше неудържима. Но нещо в мен отказваше да се предаде. Устните ми побеляха

решителни.

— Не мога — отчаяно казах аз. -- Не искам да отида.

Последва още по-дълга тишина. После каноник Рош заговори с друг глас.

— Нямам желание да ти влияя. Трябва сам да решиш. Но искам да ти кажа, че такава духовна и материална

милост няма да срещнеш на пътя си всеки ден. И разбира се, не можем безкрайно да пазим мястото свободно.

Помоли се на Всевишния да те наставлява и в събота ела пак при мен.

В сивия следобед излязох навън. В края на седмицата не се върнах в свещеническата къща. Моята смелост да се

противопоставя на каноник Рош ме изуми. Но семената на бунта бързо растяха в гърдите ми. Щом бог не

позволява да стана учен, не виждам никакъв смисъл да му се покоря и стана свещеник. Всичко друго

изглеждаше по-добро. И наистина, при сегашните обстоятелства перспективата да. постъпя в завода придоби

особена привлекателност. С осуетени планове и изпълнен с горчивина, гъмжащ от нови и ужасни идеи,

безразсъдно желаех да изтърпя най-лошото, което съдбата можеше да ми стори. И преди всичко исках да

покажа, че за нищо не ме е грижа.

Пак е вечер, осемнадесет месеца по-късно, много от тези въздействия са изживени. Все още драматизирах

положението си. Но в душата ми растеше безпокойство, не се чувствувах вече същия герой. Нима никога няма

да достигна богатото, блестящо бъдеще, за което жадувах и което изглежда винаги ще ми се изплъзва.

Обхванат от такива мисли, нямах намерение да срещам никого, но щом свърнах по Драмбък роуд, от тъмната

сянка на стената в ъгъла се отдели една фигура, много позната фигура, и със сдържан поздрав закрета до мен.

Товарът ми, наследен от бедната мама — дядо.

— Днес е малко по-свежо, Робърт. Отвърнах му едва чуто и се питах какво ли пък има сега. Преди седмица го

намерих пред бара на техниците, говореше на тълпа чираци за избирателните права на жените.

— Чудя се, момчето ми, дали ще ми дадеш един малък аванс. Нищо работа. Шест пенса. За пощенски марки.

Продължих упорито да вървя и неодобрително мълчах. Тези конкурси, на които посвещава половината си

време, са част от онова, което той нарича своята «нова ера». За да покаже цялата находчивост на преклонната си

възраст, дядо иска да забогатее — чиста дреболия за човек с неговите възможности. В читалнята на

обществената библиотека, под самия нос на строгата библиотекарка, той простодушно изрязва всяка реклама,