Unknown - i cccf0a6d3b0f4480

— Здравей — Луиза задържа обръча с голямо умение и задъхана ме погледна.

— Ти откъде се взе?

Беше около дванадесетгодишна, с дълга руса коса, която тръскаше назад с деспотична важност, та ми се

прииска да блесна пред нея заради мен самия и заради Алисън.

— Пристигнах от Дъблин вчера.

— Дъблин ли? Всевишни боже! — вмъкна тя с напевен глас. — Та Дъблин е столицата на Ирландия — После

замълча. — Там ли си роден?

Кимнах, почувствувал интереса в погледа й.

— Трябва да си ирландец тогава.

— И ирландец, и шотландец—хвалех се аз. Но на Луиза това не направи никакво впечатление и тя ме изгледа с

покровителствен вид.

— Не можеш да бъдеш две неща едновременно, съвсем е невъзможно. Звучи много странно - _ Сякаш внезапно

я споходи някаква мисъл, тя се изправи и ме изгледа с пронизващата подозрителност на инквизитор.

— На каква църква ходиш?

Засмях се високомерно — що за въпрос? В «Свети Доминик» — щях да кажа, когато изведнъж блясъкът, огънят

в очите й пробуди у мен първичния инстинкт за защита.

— В най-обикновена църква. С голяма камбанария. И съвсем близо до нас, на Феникс Кресънт.

Опитах се объркан да сменя темата, скочих и започнах да се обръщам през глава — единственото ми

постижение по физкултура, — три пъти да се прекатурвам.

Когато зачервен се изправих, отново срещнах смущаващият ме луизин поглед. В тона й продължаваше да звучи

една невинност, по-жестока от всякакво обвинение.

— Започнах да се опасявам, че си католик — усмихна се тя.

Зачервен повече от всякога, казах неуверено :

— Това пък от къде ти дойде на ума?

— Не знам. Но добре, че не си.

Сломен гледах обувките си, още по-мъчително объркан от факта, че в погледа па Алисън се четеше нещо от

моето собствено нещастие. Още усмихната. Луиза тръсна назад дългата си коса.

— Тук ли ще останеш?

— Да — отговорих аз през зъби и неохотно. — И ако искате да знаете, след три седмици тръгвам в

Академичното училище.

— Академичното училище ли? В твоето училище, Алисън. О, господи! Добре, че не си такъв за какъвто те взех.

Е, не вярвам да има макар и един от тях в цялото Академично училище. Нали, Алисън?

Алисън поклати глава, забила поглед в земята. Усетих, че очите ми смъдят. А Луиза приклекна и весело и

широко се засмя.

— Трябва да си тръгваме за обяд — вдигна тя превзето обръча си и ме смрази с ведрото си състрадание. — Не

гледай толкова нещастно. Всичко ще се оправи, ако си казал истината. Хайде, Алисън.

Тръгнаха. Алисън ми хвърли през рамо поглед, пълен с тъга и съчувствие. Но той съвсем не ме зарадва, толкова

съкрушен се чувствах от тази ужасна и непредвидена катастрофа. Вцепенен от унижение, аз стоях и наблюдавах

сякаш в просъница отдалечаващите се фигури, когато забелязах, че дядо ме вика от другия край на улицата.

Той се смееше широко, очите му блестяха, а шапката му бе самодоволно килната назад. Тръгнахме към

Луамънд вю и той одобрително ме потупа по гърба.

— Изглежда имаш голям успех с дамите, Роби. Това беше момиченцето на Кийт, нали?

— Да, дядо — измънках аз.

— Добри хора са— говореше дядо самодоволно и с неподозиран снобизъм. — Баща й беше капитан па

Равалпинди . . . преди смъртта си. Майката е прекрасна жена, макар и не много здрава. Свири чудесно на пиано

... а момиченцето пее като чучулига. Но какво има?

— Нищо, дядо. Нищо няма.

Той поклати глава и за мое най-голямо недоумение започна да си свири с уста. Свиреше

добре, чисто, мелодично, но без ни най-малко да се тревожи, че е твърде шумен. Наближихме къщата и той си

затананика тихо.

«О, моята моята любима е червена роза, пищно разцъфнала през юни»

Сложи един карамфил в устата си и измърмори поверително:

— Само да не си споменал пред мама, че сме си пийнали малко. Страшно ще се тревожи.

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Мисля, че да ме държи настрана от другите в къщи беше мамина стратегия. Често се случваше да не видя татко

до вечерта, защото, когато правеха проби на комините или изследваха пълноценността на млякото, той не се

връщаше за обяд. Предаността му към работата беше за пример, дори вечер рядко се отпускаше, сядаше на

стола си в ъгъла с официалния отчет за водопроводната инсталация или за доброкачествените продукти. Само в

четвъртък излизаше вечер, за да присъства на седмичните събрания на Ливънфордското строително дружество.

Мърдок прекарваше почти целия ден в колежа. Щом влезеше в къщи, започваше да вечеря, при това колкото е