Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

под двойния напор на вятъра и отлива. Денис обаче бе свикнал с морето и

несмущаван от нищо, се присъедини към други трима пасажери, които,

събрани на носа, унило гледаха залива, сближени по-тясно от неприятното

предчувствие за опасност.

- Не ми харесва днес морето - обади се единият. А

- Бурно е, може да направи пакост - рече другият.

- Вече съжалявам, че не послушах жена си и не останах в къщи - каза

третият, като направи слаб опит да се пошегува.

Денис ги окуражи: - Мислите ли, че капитанът би тръгнал, ако не беше

сигурен, че ще може да мине? - искрено се удиви той. - Само пет мили има

до отсреща - просто нищо. След двадесет години ще можем да прескачаме

такива канавки или да минаваме на кокили през тях.

Тримата го изгледаха недоверчиво, но той се зае с тях и започна да се

шегува, да ги закача и само след пет минути спечели сърцата им. Те го

признаха за водач, тревожните им предчувствия се изпариха, а един от тях

дори извади плоско шишенце.

- Да пийнем по глъдка, преди да тръгнем, а? - предложи той и смигна.

Това бе висш израз на добро настроение. Този, който черпеше, пръв вдигна

шишенцето, после другите двама отпиха скромно, както се полага на гости,

а Денис отказа.

- Така съм се натъпкал със салам, че се боя да не отиде за рибата -

поясни той с широк жест и изразителна гримаса към развълнуваното море,

като искаше да каже, че единственото му желание в живота е да задържи в

себе си превъзходното ядене, за което току-що бе платил.

Тримата се ухилиха възхитени; фактът, че този безгрижен и безстрашен

младеж можеше да се разболее от морска болест, както той бе намекнал, им

се видя много смешен и отново ги изпълни с чувство за собственото им

достойнство. А Денис ги насърчаваше, като с готовност се приспособяваше

към тяхната среда и с такова въодушевление им разказваше анекдоти, че те

почти не забелязаха нито кога потеглиха, нито голямото вълнение в залива.

Единият бе позеленял, а другият преглъщаше, като че му се гадеше, но те

по-скоро биха умрели, отколкото да се изложат в очите на този млад

Хектор, който тъкмо бе стигнал до най-интересното място в петия анекдот -

за ирландеца, който скроил чудесен номер на англичанина и шотландеца при

крайно комични и неудобни обстоятелства.

Останалите няколко пасажера бяха по-неспокойни и се притискаха един в

друг, когато фериботът подскачаше като черупка в бурните води. Те се

стискаха за стойките, лягаха на палубата или повръщаха, без да се

стесняват, а наситеният с водни пръски вятър виеше между корабните

въжета, яростните шумящи вълни се разбиваха над ниската преграда и

покриваха палубата с воден пласт, който се стичаше ту на едната, ту на

другата страна при всяко наклоняване на кораба.

Най-после приближиха Бърнтисленд, големите вълни останаха зад тях и след

дълги маневри корабът бе закотвен. Капитанът на малкия съд слезе от

мостика; от мушамата му се стичаше вода. Денис го чу да казва:

- Не съжалявам, че пристигнахме. Дяволско време! По-лошо пътуване никога

не сме имали.

Пътниците заслизаха бързо, но някои се чувствуваха толкова зле, че се

наложи да ги отнесат от кораба до вълнолома, където малката геройска

група се сбогуваше с Денис.

- Нима няма да продължите по-нататък? - попита Денис.

- Ами! - отговори един от всичките и погледна към облаците. - Слава богу,

ние всички сме момчета от Бърнтисленд и скоро няма да правим такава

разходка до Единбург. След тая буря в морето у дома ще бъде много добре.

Те тържествено се ръкуваха с Денис и чувствуваха, че никога няма да го

забравят. Дълго след това щяха да повтарят помежду си: "Ех, че момче беше

онова, дето премина с нас залива в бурята! Пет пари не даваше за нищо!"

Когато си тръгнаха, Денис се запъти към гарата. Влакът за Дънди, който

имаше връзка с парахода за Грантон и тръгваше в пет часа и двадесет и

седем минути, беше вече на гарата и тъй като сега часът бе пет и

двадесет, Денис излезе на перона и занаднича през прозорците, за да си

намери свободно купе в трета класа. Оказа се, че броят на пътниците е по-

голям, отколкото би могло да се очаква в такова време, и Денис мина

покрай целия влак чак до локомотива, без да намери свободно място. До

локомотива стоеше кондукторът и разговаряше с машиниста. Денис позна

кондуктора, с когото той, с присъщата си общителност, се бе сприятелил