Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

коня! Тичай с все сила!

Тя го изтика през вратата и като се убеди, че е тръгнал, взе една

тенджерка, наля в нея мляко от едно гърне, оставено на шкафа, и бързо го

сгря на огъня. После сне одеялото от леглото си в кухнята и пак хукна към

обора с одеялото в една ръка и топлото

мляко в другата. Зави Мери добре в одеялото и като повдигна внимателно

главата й, с мъка наля няколко капки от топлото мляко между посинелите й

устни. Тя поклати глава в знак на съмнение.

- Страх ме е да я бутна - прошепна старицата. - Съвсем е загазила.

Като пое новороденото на ръце, тя го отнесе в топлата кухня и се върна с

чиста влажна кърпа и още едно одеяло за Мери.

- Ето, милата ми, сега ще се стоплиш - шепнеше тя, докато завиваше

отпуснатото й тяло с второто одеяло.

После нежно изтри с кърпата втвърдената кал по бялото й студено лице.

Беше направила всичко възможно и сега, клекнала край Мери, чакаше

търпеливо, без да вдигне поглед от нея, разтриваше от време на време

безжизнените й ръце, гледаше студеното й чело. В това положение тя остана

близо цял час.

Най-после вратата се отвори, един мъж влезе в обора, а с него нахълта

вятър и дъжд.

- Слава богу, дойдохте, докторе! - възкликна старицата. - Боях се, че

няма да дойдете.

- Какво се е случило? - рязко попита докторът и пристъпи към нея.

Тя му обясни с няколко думи. Докторът само поклати глава и приведе

високото си слабо тяло над легналата на пода жена. Доктор Ренуик беше

млад човек, вещ в работата си, и тъй като бе нов в Ливънфорд и гореше от

желание да си създаде клиентела, се реши да тръгне пеш в такава нощ,

докато другите двама лекари, повикани преди него, отказаха. Той погледна

бледното, хлътнало лице на Мери и напипа слабия й неравномерен пулс.

Докато той гледаше с невъзмутимо спокойствие секундарника на часовника

си, старата жена бе впила тревожен поглед в лицето му.

- Как мислите, докторе, ще умре ли? о - Коя е тя? - попита той.

Старицата поклати глава отрицателно.

- Не знам, бога ми. Но каква е хубавица, а толкова се намъчи, докторе -

рече тя, като че го молеше да направи всичко, което е по силите му.

- Къде е бебето? - попита докторът.

- В кухнята. Още е живо, но такова едно слабичко, горкото.

Като лекар той гледаше хладнокръвно и изпитателно неподвижната фигура

пред себе си, но като човек беше трогнат. С опитния си поглед сякаш

четеше историята на всички страдания на Мери, като че тази история бе

незаличимо написана върху лицето й. Той забеляза изострения й тънък, прав

нос, хлътналите кръгове под тъмните й очи, тъжно отпуснатите ъгли на

безкръвните й меки устни. Чувство на състрадание го обзе, премесено с

прилив на необикновена, дълбока нежност.

Той отново взе слабата отпусната ръка на Мери в своята, сякаш за да влее

струя живот от своето изпълнено с жизненост тяло в нейното; после, като

обърна ръката й, видя дупката на дланта й и възкликна неволно:

- Горката! Колко е млада и безпомощна.

Сетне, засрамен от слабостта си, продължи рязко:

- Състоянието й е тежко. Кръвоизлив, лош кръвоизлив и нервно сътресение -

бог знае от какво. Ще трябва да я отведем в болницата - добави той

накрая.

При тези думи синът, който стоеше мълчалив отзад, се обади от вратата:

- Ако искате, докторе, веднага ще запрегна коня в колата.

Ренуик погледна старицата, очаквайки съгласието й. Тя нетърпеливо закима

с глава и сключи умолително ръце.

- Добре, да вървим!

Докторът изпъна плещи. На хонорар той не разчиташе и тази визита можеше

да му донесе само затруднения и да изложи на опасност незатвърдената му

още репутация. Но нещо го подтикваше да се заеме с този случай.

Чувствуваше, че трябва да се заеме. В тъмните му очи блесна гонещо

желание;да спаси Мери.

- Не е само нервното сътресение - високо каза той. - Не ми харесва

дишането и. Може би има пневмония и ако е така... - Той изразително

поклати глава, обърна се, наведе се над чантата си, извади някакви

средства за усилване и ги приложи, доколкото му позволяваха

обстоятелствата. Когато свърши, пред вратата седеше колата - груба селска

каруца,

дълбока и тежка като фургон. Бебето повиха в одеяла и внимателно го

сложиха в единия ъгъл, после вдигнаха Мери и я положиха до детето. Накрая

се качи и Ренуик и подхвана Мери с ръце, а селянинът седна на мястото си

и шибна конете. Така те се отправиха в нощта към болницата;