Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

малко. Смяташе, че би могла да извърви три мили.

Просната на земята и защитена от високата стена -на двора, Мери не бе

преценила пълната сила на бурята, която всъщност бе най-страшната буря,

опустошавала Шотландия от един век насам. Вятърът идваше от югозапад и

фучеше с нечувана бързина от шестдесет мили в час. В града само нуждата

бе принудила някои да излязат, а от тях само най-решителните оставаха

навън повече от няколко секунди. Плочи, вдигнати от покривите на къщите,

летяха надолу във въздуха с устрема и смъртоносната сила на гилотина.

Цели глинени тръби, изтръгнати от комините, профучаваха във въздуха и се

пръсваха върху настилката. Голямото дебело стъкло на витрината на

Строителната организация се разхвърча на парчета като сух пергамент -

само от силата на вятъра. Сред рева на урагана непрекъснато, като от

оръдейна стрелба, долитаха трясъци от падащи на улицата предмети. В

Нютаун = бурята проби фронтона на една новопостроена къща и вятърът,

забивайки се като клин, откърти покрива й го вдигна. Целият покрив

хвръкна - двете му половини, разперени като криле на зареяла се във

въздуха птица, но най-после вятърът престана да го държи и той потъна

като олово в черните води на делтата, след като бе изминал цели триста

ярда. В ниските части на града неспирният дъжд причини такова наводнение,

че цели квартали останаха под вода та; тук-там стърчаха къщи, като

самотни сгради, извисени над необикновена лагуна, а пороят се втурваше

около тях, процеждаше се през стените, нахлуваше през вратите и

прозорците и изцяло заливаше долните етажи.

Мълниите, които беснееха над цялата околност, дизвикаха недотам

всеобхватен, но по-смъртоносен ужас. Един овчар, излязъл с овцете на

възвишенията Доран, бе ударен на място от ослепителна мълния. Бяха

ударени и двама ратаи, приютили се под едно дърво, а овъглените им тела

бяха смазани при падането на разцепения ствол; най-много пострада

добитъкът; безброй овце и говеда бяха убити, както лежаха на открито или

търсеха опасно убежище под дърветата, а цели двадесет говеда, свили се

край една телена ограда, бяха умъртвени от преминалия през оградата ток.

Мълния тресна върху една платноходка, хвърлила котва в залива Порт Доран,

и начаса я потопи. Други кораби в устието на реката и в залива повлякоха

котвите си, скъсаха веригите и удряни от вълните, заседнаха на доранския

бряг.

Без да има представа за всичко това, Мери бавно, се изправи на крака.

Вятърът я сграбчи и едва не я хвърли отново на земята, но тя устоя на

напора му; и като наклони рязко тялото си право срещу вихъра, тръгна в

мрачната нощ. Пропитите с вода дрехи плющяха по нея като мокри корабни

платна, при всяка крачка те лепнеха по краката й и затрудняваха и спъваха

движенията й. Когато стигна до края на къщата, един оловен улук, откъснат

от покрива при един само порив на вятъра, полетя със зловещо свистене към

нея като последен зложелателен жест на нейния дом но макар че профуча

опасно близко до главата й той не я засегна и се заби дълбоко в мократа

земя. Неизминала още и сто ярда, Мери беше принудена да почине. Въпреки

че на това място трябваше да бъде стълбът на последния фенер на пътя,

тъмнината бе непроницаема и за момент тя помисли, че вятърът го е угасил,

но когато пак тръгна, спъна се в падналия стълб на строшения фенер.

Навела глава, тя се препъваше, опипвайки пътя като сляпа и успяваше да се

придържа в него само защото добре го познаваше . и имаше чувство за

ориентация. Шумът около нея беше страшен и толкова оглушителен, че ако

речеше да извика силно, не би чула собствения си глас. Вятърът като

някакъв гигантски оркестър препускаше бясно по гамите на своя регистър.

Плътният тон на органа се смесваше с пискливия дискант на кларнетите;

резливият звук на кориите контрастираше на баса на обоите; плачът на

цигулките, звънът на чинелите и гърмът на тимпаните се сливаха в една

неземна, невъзможна какофония.

От време на време в тъмнината я удряха невидими предмети. Размахващи се

вейки я жулеха по лицето, счупени клонове и храсти връхлитаха срещу нея.

По едно време някакви меки пипала се обвиха около врата и ръцете й. Тя

изпищя от уплаха, извишаваики нечутия си глас срещу урагана, и помисли,

че живи лапи я обгръщат, но когато вдигна ръце от ужас, откри, че е

омотана в сноп сено, откъснал се от някоя разпиляна купа.