Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

загубила не само пътя, но и всяко чувство за ориентация и като се влачеше

и препъваше, само инстинктът за бягство я тласкаше напред неизвестно

накъде. Сега вятърът й помагаше, правеше краката й по-леки, удължаваше

уморените й крачки. Намираше се в някакво поле и дългата мокра трева я

шибаше по краката, докато се придвижваше напред по меката морава. Това бе

необработена земя, защото Мери минаваше между гъсталаци от папрат,

подхлъзваше се и се препъваше от полузарити в земята, обрасли с мъх

валуни, а къпини драскаха краката й; но сега тя не можеше да мисли

логично и не се спря, за да определи местонахождението си по характера на

местността, през която минаваше.

После изведнъж сред шума Мери долови дълбок, звучен напев и докато тя

напредваше, той се засилваше, прераствайки в шум на бързи води. Бучеше

широка река, придошла и така изпълнила коритото си с мътни води, че

лудешкият им бяг звучеше в Мерините уши като екот на огромен водопад. С

всяка измината крачка грохотът ставаше все по-силен, докато започна да й

се струва, че реката, пълна с отломки, домъкнати от планините, напредва

застрашително към нея, понесла невидимо в кипящите си води стобори и

плетища, останките на не един мост, цели трупи и телата на мъртви овце и

говеда.

Мери бе вече на брега, когато разбра, че това е Ливън; същият Ливън,

който й бе пял така нежно с веселия си ромон, Ливън, който бе разгарял

опиянението им - нейното и на Денис - и лъкатушейки край тях, ги бе

накарал с песента си да се обичат. Сега, подобно на Мери, той се бе

изменил до неузнаваемост.: Луната все още бе забулена и Мери не виждаше

нищо, но както стоеше уплашена и заслушана на високия открит бряг, в

момент на крайно отчаяние й се дощя да се остави да полети надолу към

тези невидими, гърмящи води, да забрави и да бъде забравена. Тръпки

преминаха по изтерзаното й тяло и тя отхвърли тази мисъл. Като повеля за

живот се появи друга мисъл: каквото и да се случи, тя все още имаше

Денис. Трябваше да живее за Денис - сега тя почувствува, че той я вика.

Обърна се рязко, сякаш за да не чува призива на бучащата река, но в

бързината, като искаше да се отдръпне, стъпи невнимателно, мократа й

обувка се подхлъзна, тя се препъна, кракът й пак се хлъзна върху една

мазна буца земя и Мери полетя с крака напред по стръмния склон. Ръцете й

отчаяно се вкопчваха в ниската трева и камъша по брега, но бурените, за

които се залавяше, се късаха - в ръцете й или се измъкваха с корен от

мократа земя. Краката й изровиха две бразди в меката кал, когато ги заби

ожесточено в почвата, правейки напразен опит да се спаси. С ръце тя се

залавяше за мокрия склон, но не намираше нищо, о което да се задържи.

Гладката повърхност на ската бе стръмна и коварна като глетчер и вместо

да я спрат, тези отчаяни движения само увеличаваха скоростта й. С

неудържима

сила Мери летеше надолу към невидимата река. Тя падна във водата безшумно

и веднага потъна между дългите водорасли, които растяха на дъното, а

когато отвори уста от изненада и ужас, вода нахлу в дробовете й. Силата

на течението бързо понесе тялото й надолу по реката между уплитащите се

около нея треви и я влачи цели тридесет ярда, преди тя най-после да

излезе на повърхността.

Мери не можеше да плува, но движена от инстинкта за самосъхранение,

направи няколко слаби, отчаяни удара с крайниците, като се опитваше да

държи главата си над водата. Това беше невъзможно. Поради голямата сила

на пороя във водата една след друга се образуваха високи вълни, които

непрекъснато я заливаха, и накрая един водовъртеж под повърхността я

хвана за нозете и я помъкна надолу. Този път Мери остана под водата

толкова дълго, че почти загуби съзнание. Ушите й пищяха, дробовете се

надуха, очните ябълки изскочиха; пред себе си виждаше да играят червени

искри; задушаваше се. Но тя още веднъж излезе на повърхността и когато се

появи над водата, отпаднала и почти безчувствена, една вълна тласна

някакъв плаващ пън под дясната й ръка. Тя несъзнателно се хвана за дънера

и немощно го притегли към себе си. Тя плаваше. Тялото й бе потопено,

косата й се разстилаше зад нея в реката, но лицето й беше над водата и с

дълбоки трудни вдишвания тя пълнеше и пълнеше гърдите си с въздух. Без да

чувствува нищо друго освен необходимостта да диша, тя се държеше за пъна