Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

гледаше, като че бе усойница, която го е ухапала. Вдигна ръка, готов да я

удари, да й пръсне черепа с един удар на железния си юмрук, с един удар

да заличи нейното падение и своя позор. Искаше му се да я удря, да я

тъпче, да я мачка с токовете на тежките си обувки, докато тя се превърне

в безформена кървава маса. Животинска ярост бушуваше в него. Тя бе

окаляла името му. Името Броуди! Беше го захвърлила в тинята на позора.

Целият град ще се забавлява с това. Той вече виждаше подхилкванията,

многозначителните кимвания, насмешките, когато ще мине по Хай стрийт;

чуваше как по площада Крос се носят подигравателни думи и полузаглушен

ироничен смях. Свършено беше с положението, което си бе създал и се

стараеше да затвърди още повече; името му, репутацията му щяха да рухнат,

а той самият трябваше да тъне в земята от срам само заради това

нищожество, което лежеше, плачейки в краката му. Но той не я удари.

Силата на вълнуващите го чувства прегоря в жар, която тласна гнева му в

друг път - по-сложен и по-опасен. Той щеше да й даде да разбере, но по

друг начин. Броуди намери остроумно средство, за да защити честта си! Да!

За бога, той щеше да покаже на всички как се справя с такова положение.

Ще видят те как ще постъпи той. Сега тя не е негова дъщеря. Той ще я

изгони от къщи като опетнена.

Изведнъж друго отвратително подозрение се загнезди в ума му, подозрение,

което премина в погнуса; колкото повече размисляше върху него, толкова

по-определена форма вземаше то. Той бутна Мери с огромната си тежка

обувка.

- Кой е мъжът? - изсъска той. - Фойл ли беше? От погледа й Броуди разбра,

че е прав. За втори

път този омразен младок, това парвеню, му нанасяше съкрушителен удар,

сега по-страшен от първия. Да беше някой друг, да беше най-долният и най-

дрипавият мерзавец в града, който и да е, само не Фойл! А именно той,

този подлизурко, този мазен нехранимайко бе обладавал тялото на Мери

Броуди; и тя, неговото дете, му беше позволила да върши това. Ясна

картина, отблъскваща с отвратителните си подробности, изплува в ума му и

го замъчи. Изражението му бе напрегнато, кожата около ноздрите му

потрепваше, дебела пулсираща вена се очерта ясно на слепоочието му.

Лицето му, отначало залято с ярка, гневна червенина, сега побеля и се

вкамени като изсечено от гранит. Устата бе стисната безмилостно като

клещи, ниското чело - набраздено от нечовешка жестокост. Студена

свирепост, по-ужасяваща от шумните му ругатни, закаляваше гнева му -

остър като брадва. Той ритна злобно Мери. Твърдата подметка на обувката

му потъна в слабините й.

- Ставай, кучко! - изсъска той и още веднъж жестоко я ритна. - Чуваш ли?

Ставай!

От стълбата Мама безсмислено повтаряше с разтреперан глас:

- Аз не съм виновна! Аз не съм виновна!

Отново и отново се чуваха думите: "Аз не съм виновна. Не ме обвинявай."

Тя стоеше на стълбата жалка, раболепна и с пелтечещ глас безспирно

отхвърляше от себе си всяка отговорност.

- Ставай - повтори той - или ще ти помогна да станеш!

Когато Мери се надигна, Броуди я изправи на крака с един последен ритник.

Мери залитна, но се задържа. "Защо не ме убие и всичко да свърши" -

мислеше тя. Там, където я ритна, я промушваше остра болка. Тя бе толкова

уплашена, че не смееше да го погледне. Смяташе, че той я измъчва само за

да я довърши накрая.

- Сега слушай какво ще ти кажа! - процеди Броуди през стиснатите си зъби,

а думите му я горяха като сярна киселина.

Когато тя застана пред него измъчена и трепереща, той наведе глава и

доближи грубото си неумолимо

лице до нейното. Очите му блестяха съвсем близо с остър леден блясък,

чиято студенина я плашеше..

- Слушай, ти казвам! Чуй ме за последен път! Ти вече не си моя дъщеря! Ще

те изхвърля като прокажена! Като прокажена, мръсна развратнице! Ето, така

ще се разправя с теб и нероденото ти копеле. С твоя хубостник ще си уредя

сметките, когато намеря за добре, но ти - ти ще си отидеш още тази вечер!

Той изрече последните думи бавно, като я пронизваше със студения си

поглед. Броуди, изглежда, не искаше да изпусне удоволствието да види с

очите си унижението й; той се обърна бавно, пристъпи тежко към вратата и

я разтвори. В хола бясно се втурна вятър с дъжд, разклати картините по

стените, развя висящите на закачалката палта и със силата на стенолом се

устреми нагоре към свилите се на стълбите хора.