Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

страстно пожела да се махне от стаята и като се промъкна край майка си,

бързо заслиза по стълбата. Но когато бе слязла до средата, тя внезапно

вдигна очи и видя на долния край на стълбата масивната фигура на баща си,

изправена в хола.

Всяка събота Броуди имаше навика да почива след обед. С точността на

часовников механизъм той отиваше в гостната, затваряше вратата, спускаше

пердетата, сваляше редингота си и тръшваше грамадното си туловище на

дивана, където прекарваше два-три часа в тежък сън. Но днес бурята му

пречеше, той бе спал на пресекулки, което бе по-лошо, отколкото да стои

буден. Тъй като бе. недоспал, бе раздразнен и в кисело настроение, а

освен това чувството му за ред бе до крайност засегнато от факта, че този

строго спазван ритуал трябваше да бъде нарушен по такъв безобразен начин.

Раздразнението му достигна връхната си точка, когато по едно време го

стресна падането на върлината за знамето. Броуди кипеше от яд и както

стоеше по риза, обърнат към Мери, по лицето му се четеше негодувание и

злоба.

- Не ви ли стига този шум навън, та трябва да вдигате такава адска врява

горе? - кресна той. - Може ли човек да слуша такава дяволска глъчка и да

спи? Кой вдигаше този шум? Ти ли?

Той свирепо изгледа Мери.

Мама беше излязла след Мери и сега стоеше, олюлявайки се, на горната

площадка, като се поклащаше насам-натам, притиснала с ръце гърдите си.

Броуди обърна гневния си поглед към нея.

- Чудесна къща, само за почивка! - избухна той. - Нима малко се потя за

вас през седмицата? За какво е предназначен днешният ден, можеш ли да ми

отговориш? Каква полза от тия твои набожни хленчения, щом ще ми проглушиш

ушите? Не мога ли да легна за минутка, без тоя проклет вятър да вие, без

ти да виеш като хиена?

Госпожа Броуди не отговори, а продължаваше да се клати истерично на

горния край на стълбата.

- Какво се мотаеш там? Да не си полудяла? - ревна Броуди. - Да не би

гръмотевиците да са ти взели ума, та седиш там като пияна?

Тя пак не продума и тогава, като я гледаше как се държи, през ума му

мина, че се е случило някакво голямо нещастие.

- Какво има? - грубо извика той. - Да не би Неси?... Да не я е ударил

гръм? Зле ли е?

Мама обезумяла поклати цялото си тяло в знак на отрицание - катастрофата

беше по-голяма.

- Не! Не! - едва изрече госпожа Броуди. -

ТЯ: . . ТЯ!

Мама насочи обвинително ръка към Мери. У нея нямаше и помен от желание да

я защити. В това страшно нещастие ужасът и от Броуди беше така

безграничен, че единственият импулс у нея бе да отхвърли от себе си всяка

отговорност, всяка връзка с престъплението. Тя на всяка цена трябваше да

се защити от всяко подобно обвинение.

- За последен път те питам какво има? - фучеше Броуди. - Казвай или, ей

богу, ще ви смажа и двете!

- Вината не е моя - каза раболепно госпожа Броуди, бранейки се все още от

непроизнесеното обвинение. - Винаги съм я възпитавала като добра

християнка. Това е от вродената й лошотия.

Сетне, като съзна, че трябва да каже, за -да не бъде бита, тя изпъна

тялото си колкото можеше, отхвърли глава назад и изхлипа, като че

произнасянето на всяка дума й струваше непоносими мъки:

- Щом искаш да знаеш, тя... тя ще има дете. Мери се вцепени и кръвта се

оттегли от лицето й.

Майка и, подобна на Юда, я предаде. Тя бе изгубена, в капан - баща й

отдолу, а майка й отгоре.

Внушителната осанка на Броуди сякаш постепенно се смали; във войнствения

му оглед се появи незабележима почуда и той се втренчи в Мери объркан.

- Ка... какво? - заекна Броуди.

Недоумяващ, той вдигна очи към Мама, видя, че тя е като смахната, и пак

погледна Мери. Той се забави, докато умът му се бореше с невероятната

новина, без да може да вникне в нея. Ненадейно Броуди кресна:

- Ела тук!

Мери се подчини. Струваше й се, че с всяка стъпка, която прави, слиза към

собствения си гроб. Броуди грубо я сграбчи за ръката и я огледа от глава

до пети. Чувство на отвращение премина през него.

- Боже мой! - каза той тихичко. - Боже мой!

Струва ми се, че е вярно! Вярно ли е? - дрезгаво извика той.

От срам езикът на Мери бе онемял в устата. Като все още я държеше за

ръка, той я разтърси безмилостно, после я пусна внезапно и я остави да се

строполи тежко на пода.

- Бременна ли си? Отговаряй бързо или ще ти счупя главата! - изкрещя той.

Когато тя му каза, Броуди помисли, че сигурно ще я убие. Той стоеше и я