Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

Морето се надигна, но не на вълни като в Бискайския залив, а със

страхотни водни

планини. Скоро бях принуден да се откажа да гледам през прозорчето.

Корабът скърцаше така, че ми се струваше, че сигурно ще се разпадне.

Люлеенето беше страхотно: на два пъти се навеждахме толкова силно и

оставахме в това положение толкова продължително, че се боях, че никога

вече няма да се изправим. Но провидението се смили и най-после

достигнахме делтата на Ганг, с обширни пясъчни брегове и много кална

вода. Имахме пилот, който да ни преведе нагоре по устието на Хугли, и

пътувахме толкова бавно, че ни бяха потребни няколко дни. По бреговете

има множество малки парчета обработена земя, напоявани с канали. Видях

кокосови палми, както и банани по дърветата. Туземците тук, разбира се,

са черни и работят само с една кърпа около бедрата, но някои имат и

чалми. Те клечат, като работят земята си, но някои хвърлят мрежи в

жълтите води на реката и ловят,риба, за която казват, че била добра.

Белите носят шлемове против слънцето - татко, твоят шлем е точно такъв!

Сега трябва да привършвам. Написах това писмо на части, а сега корабът

опира на кея. Голямо впечатление ми прави големината на града и на

пристанището. Сякаш цялото небе е изпълнено с покриви и минарета.

Всеки ден чета по малко в библията си. Не се чувствувам неразположен.

Смятам, че тук ще съм добре.

Целувам всички в къщи и оставам

Ваш предан син

Мат"

Мама възторжено пое дъх и избърса сълзите, които сякаш преливаха от

преизпълненото й сърце. Крехкото й същество се въззе в хвалебствен,

радостен и благодарствен химн. Душата й пееше: "Какво писмо! Какъв син!"

Новината й се струваше твърде значителна, за да я запази у себе си -

обхвана я мощен порив да изтича навън на улицата, да прекоси града,

размахвайки писмото, да разгласи героичната хроника на това епохално

пътешествие.

С презрителен, проникващ поглед Броуди ясно долови настроението н.

- Повикай глашатая и го накарай да бие барабана из целия град! Хайде!

Накарай да прогърмят ушите

на всички от твоята новина. Ба! Почакай, докато получиш не първото, а

двайсет и първото му писмо. Досега още нищо не е направил, освен да яде

плодове и да се превзема.

Гърдите на Мама се надигнаха възмутено.

- Горкото момче е прекарало такива изпитания - заекна тя. - Такава

болест! Не трябва да го укоряваш за плодовете. Той толкова ги обича.

Само обидата срещу сина й можа да я накара да му възрази. Броуди я

изгледа насмешливо.

- Май че хубава каша си забъркала с екипировката. Моят шлем се е оказал

единствената полезна вещ - каза той и стана от масата.

- Още днес ще отнеса писмото при управителя на магазина на Лени - извика

Мама задавено. - Той сам ми каза, че там носели зебло. Помисли си каква

измама! Поради това синът ми би могъл да загине от слънчев удар.

- Ти все ще объркаш някоя каша, старо - отправи й той добродушно последна

стрела.

Но сега стрелите му не я засягаха и нараняваха; те дори не я достигаха,

тъй като тя беше в онази далечна страна, където високите палми

величествено протягаха листата си към опаловото небе, където мек камбанен

звън се носеше от храмовете в уханния здрач.

Най-после Мама се пробуди от фантастичните видения.

- Мери - викна тя към килера. - Вземи писмото на Мат! Прочети го и го

занеси на баба, като свършиш! - След това несъзнателно добави: - После ми

го върни.

Тя пак се отдаде на сладките си мисли и съобрази, че след обед ще изпрати

скъпоценното послание на Агнес Мойр. Мери щеше да го занесе заедно с един

буркан домашно сладко и кейк. Възможно е и Агнес да е получила писмо,

въпреки че, както госпожа Броуди самодоволно си помисли, това беше малко

вероятно. Във всеки случай Агнес страшно щеше да се зарадва, ако научеше,

по какъвто и да било начин, за героичните събития от пътуването на Мат и

прекрасната новина за пристигането му. Мама много добре разбираше, че

беше правилно веднага да изпрати писмото, а допълнителните дарове -

сладкото и кейка - трябваше да подсладят още повече желаната вест за

Агнес - добро и достойно момиче, което Мама напълно одобряваше.

Когато Мери се върна, Мама я попита:

- Какво каза баба за писмото на Мат?

- Нещо такова, че и на нея й се искало да опита вкуса на ананаса -

отвърна Мери безразлично.

Мама настръхна и внимателно взе свещеното писмо от дъщеря си.