Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

животновъдната изложба.

Отрядът се приближаваше, знамената се развяваха, кучетата лаеха, цимбали

звънтяха, оркестърът тръбеше химна "Хвърлете спасителното въже", а

войниците от двата пола шумно сливаха гласовете си в хармонично усърдие.

Когато приближиха, Мери се притисна до стената, пожелавайки земята да се

разтвори под краката й и да я погълне, а докато преминаваха, тя се сви,

чувствувайки грубото блъскане и полюляване на напиращите тела. Внезапно

всред преминаващата маса една жена - редник от Армията, зачервена от

благочестие и радост от новата си униформа, като видя Мери така изплашена

и унизена, понижи за момент пронизителното си сопрано, приближи лицето си

плътно до лицето на Мери и пошепна на един дъх, пламенно и проникновено:

- Сестро, грешница ли си ти? Тогава ела и бъди спасена; ела и се измий в

кръвта на агнеца!

После сля шепота си с могъщия химн, запя шумно: "Днес една душа пропада"

и изчезна, крачейки победоносно надолу по улицата.

Чувство за неизразимо унижение обзе Мери, която още се опираше на

стената. За чувствителната и природа това последно нещастие бе върховна

проява на разгневеното провидение. През тези няколко часа внезапното и

случайно отклоняване на мислите й в тъмна и нова за тях посока промени

целия облик на живота й. Тя не можеше да определи чувството, което я бе

овладяло, но можеше смислено да изрази или дори да разбере ужаса, който я

изпълваше, но като се препъваше по пътя към къщи в пристъп на

самообвинения, си мислеше, че е недостойна да живее.

В понеделника след селскостопанската изложба в дома на Броуди настъпи

значително вълнение. Тази сутрин пощаджията потропа по-силно от

обикновено, а изражението му бе по-важно, когато връчи на госпожа Броуди

писмо, украсено с цяла поредица чуждестранни марки - тънък и фин

продълговат плик, който шумолеше загадъчно в разтрепераната й ръка. С

разтуптяно сърце Мама втренчи очи в писмото, което бе очаквала толкова

дни. За нея бе излишно да се замисля кой го е изпратил, тъй като веднага

позна един от тънките "чуждестранни" пликове, които сама; грижливо бе

избрала и сложила в багажа на Мат. Тя бе сама и в порив на благодарност и

очакване притисна плика към устните си, после плътно до гърдите си. След

миг, сякаш само чрез докосването бе вече приела в сърцето си скритото му

послание, тя отдръпна плика и го заобръща в почервенелите си, загрубели

от работа ръце.

Макар и убедена, че писмото е изключително за нея, тя видя, че то бе

адресирано "До г-н и г-жа Броуди" и не посмя да го отвори; не посмя за

изтича нагоре по стълбите и да викне радостно на мъжа си: "Писмо от Мат!"

Вместо това тя взе тази първа, скъпоценна мъничка вест от чужбина и я

положи внимателно върху

чинията на съпруга си. Тя чакаше. Чакаше покорно, но с трепетно,

пулсиращо нетърпение да узнае новини от сина си и от време на време се

връщаше от килера в кухнята, да се увери, че писмото е все още там, че

това вълшебно послание, което като по чудо бе преминало три хиляди мили

през чужди морета и екзотични страни, за да стигне до нея, не се е

стопило във въздуха, както по странен начин бе дошло.

След известно време, което й се стори вечност, Броуди слезе, все още

запазил доброто си настроение от предишния ден, както тя можа да установи

с благодарност. Мама веднага му поднесе кашата и като постави грижливо

чинията пред него, се отдръпна очаквателно малко назад. Броуди взе

писмото, претегли го мълчаливо върху дланта на огромната си лапа,

разгледа го безстрастно, пак го претегли демонстративно, после го остави

неотворено пред себе си и започна да яде кашата. Изгърбен, опрял и двата

си лакътя на масата, съсредоточил погледа си върху писмото, той сърбаше

лъжица след лъжица и злобно се преструваше, че не забелязва жена си.

Понасяйки тази изтънчена жестокост, Мама стоеше отзад, стиснала силно

ръце. Тялото й бе напрегнато от трескаво очакване. Не можеше да понася

повече неизвестността.

- Отвори го, татко! - прошепна тя. Той се престори на силно стреснат.

- Ей богу, жена, щеше да ми изкараш ума! За какво стърчиш тука? О!

Виждам! Това мъничко нещо г те привлича.

Той замахна с лъжицата към писмото и небрежно се отпусна назад на стола

си, наслаждавайки се на гледката. Беше в най-добро разположение на духа и

смяташе, че отлично се забавлява с жена си.