Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

главата и образът на Мери се разплу пред му в мъглата на смущението. Пери

не се изчерви - за него това бе невъзможно, - но му се зави свят. За

негово удивление и облекчение обаче Мери не прояви нито възмущение, нито

изненада. Всъщност мислите й все още блуждаеха тъжни и далечни, тя все

още не бе се съвзела от мрачните химери и изобщо не бе го чула; вместо да

покаже учудване, тя с благодарност прие машинално предложения и от Пери

стол и се отпусна на него с уморена въздишка.

Изведнъж тя вдигна поглед, сякаш едва сега го видя.

- О, господин Пери - възкликна тя. - Аз. .. аз трябва да съм се

замислила. Нямах представа, че сте тук.

Пери бе леко засегнат. Като се гледаше женствената му фигура, най-

невероятно нещо на света би било да се помисли, че той може да храни,

както обикновено става, тайна страст към дъщерята на господаря си. А в

действителност беше точно така и в най-високите, необуздани и потайни

полети на въображението си той виждаше как един изключително способен

млад човек може да стане съдружник във фирмата чрез сключване на такава

връзка с дома Броуди, която е много по-здрава, отколкото долните

търговски връзки. Мери и не подозираше за неговите оптимистични мечти, но

в сърцето си съжаляваше боязливия младеж, който така явно се страхуваше

от баща й. Тя го погледна любезно.

- Трябва да ви предам нещо, господин Пери - каза тя. - Господин Броуди

няма Да дойде днес и иска вие да наглеждате работата в негово отсъствие.

- О, разбира се, госпожице Броуди! Много добре разбрах, че баща ви днес

ще бъде на изложбата. Всъщност аз съм взел всички мерки, за да бъда тук

през целия ден. Тук ще обядвам. Отлично зная, че шефът извънредно харесва

подобни зрелища.

Ако Броуди сам бе чул да се споменава името му по такъв начин, той би

унищожил помощника си с един поглед, но Пери сега се бе съвзел, бе готов

да си отдаде нужното уважение и в себе си преценяваше последната си

цветиста забележка като твърде сполучлива.

- Но дори и в отсъствието на шефа работата ще продължава, госпожице

Броуди, и аз се надявам, че ще продължава добре - добави той сладкодумие

- Вие лично можете да бъдете уверена, че ще направя всичко по силите си,

за да върви работата гладко.

Тонът му бе толкова сериозен, влажните му очи блестяха така красноречиво,

че въпреки апатията'си Мери изпита благодарност към него, макар че едва

ли знаеше защо.

В този момент влезе купувач, един работник от корабостроителниците, който

поиска нов каскет. Мери тъкмо се готвеше да излезе, но от душевна

отпадналост се чувствуваше изнемощяла и бездейна, а телесната умора я

приковаваше към удобния стол. Тя не изпитваше желание да се връща в къщи

и пред очите и, макар и безразлично следящи движенията му, Пери,

възползувал се от чудесната възможност да прояви способностите си,

обслужи клиента с порой от думи и извърши чудеса на извънредна ловкост и

сръчност с кутиите и малката стръмна стълба, а накрая и с хартията и

канапа. Когато купувачът си отиде, Пери се върна със самодоволен вид и

като се наведе над тезгяха, поверително забеляза:

- Баща ви има чудесно предприятие, госпожице Броуди; това е истински

монопол.

Той се гордееше и с тази дума и въпреки че тя произхождаше от един труд

по икономика, с който се бореше вечер, той и я произнесе като свое

дълбоко и своеобразно откритие.

- Не че.. . ако смея да предложа.. . не че не би могло да се уголеми с

някои нови идеи и с известно модернизиране, може би с някои

нововъведения, дори с разширение на магазина.. . Да, това би могло да

стане - добави той подкупващо.

Мери не отговори, което предизвика у него потискащото чувство, че той

някак си не успява да прикове вниманието й; разговорът му се струваше

едностранен.

- Надявам се, че се чувствувате добре? - осведоми се той след доста дълга

пауза.

- Съвсем добре - отзова се тя машинално.

- Изглеждате ми, ако смея да се изразя така, малко поотслабнала в лицето.

Тя вдигна очи.

- Мислите, че съм отслабнала?

- Положително!

Пери използува случая, за да се загледа с израз на почтителна загриженост

в безучастното и, помрачено лице. Той се бе облегнал на тезгяха, подпрял

острата си брадичка на дългите си пръсти, и с цялото си тяло заемаше

заучена поза на възхищение.

- Всъщност - продължи той смело - макар да сте красива както винаги, ако

ми позволите да се изразя така, изглеждате мъничко неразположена.