Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

внезапна тревога в душата си, но не знаеше как. Мрачно облече

разпръснатите пред краката си дрехи. Тя незабавно се отказа от мисълта да

се довери на майка си, тъй като отлично знаеше, че страхливата душа на

Мама ще се смрази от ужас само при споменаването на подобно нещо. Неволно

мислите й отново се отправиха към Денис, нейната постоянна утеха, но за

свое още по-голямо огорчение веднага се сети, че няма да го види поне

една седмица и че когато се срещнат следващия път, ще бъде само за

момент. След онзи чудесен разговор в сладкарницата на Берторели срещите

им бяха кратки - макар и толкова приятни - и те грижливо ги пазеха в

тайна. Тези бегли срещи с Денис бяха единственото щастие в живота й, но

сега тя разбра, че при бързата размяна на насърчения и уверения в любов

тя никога не би имала смелост да поиска, макар и косвено, съвета му; само

мисълта за това я накара дълбоко да се изчерви.

Когато се облече отново, Мери отключи вратата и слезе долу, където Мама,

след като бе "турила всичко в ред", както тя се изразяваше, се бе

разположила удобно да прекара един час в блажено четене. В тези книги

нямаше проблеми като нейния, помисли тъжно Мери; в любовните клетви,

целувки по крайчеца на пръстите, сладките думи и винаги щастливия край

нямаше нищо, което да й покаже как да се справи със своите затруднения.

- Ще ида до работата да предам поръчката на татко. Той поръча да ида

преди обед - каза Мери след мигновена нерешителност, обръщайки се към

сгърбената погълната в четене госпожа Броуди.

Мама седеше в салона на едно имение в Съсекс, обкръжена с отбрано по неин

вкус общество, и разговаряше сериозно с евангелисткия енорийски свещеник.

Тя не отговори, нито пък чу глава на дъщеря си. Както казваше мъжът й,

когато се задълбочеше в някоя книга, тя ставаше нейна робиня.

- Ти съвсем си станала робиня на тези глупости - подигра я той веднъж,

когато тя не отговори веднага на въпроса му. - Залепила си се за книгата

като пияница за бутилката. Можеш да седиш и да четеш, дори къщата да

изгори над главата ти.

Като установи с неспокоен поглед, че е безсмислено

да безпокои майка си и че при тези обстоятелства не би могла да получи от

нея смислен, а камо ли утешителен отговор, Мери тихо и незабелязано

излезе да изпълни поръчението си.

По пътя към града тя беше потопена в тъжните си, тревожни мисли и

пристъпяше бавно и отпуснато, с наведена глава. Въпреки, че по този начин

пътят и отне повече време, тя стигна до магазина, без да открие дори най-

слаба възможност да разрешение на загадката си.

В магазина Питър Пери бе сам - оживен, надут и важен, с величественост

поради пълната отговорност, която носеше сега. Той поздрави Мери с

припряно многословие, лицето му се озари от удоволствие, а бледите му

страни станаха още по-бели от радостната изненада да я види.

- Това наистина е неочаквано удоволствие, госпожице Мери. Нямаме често

удоволствието да ви видим тук на работа. Боже мой! Какво удоволствие!

Какво удоволствие! - повтаряше той възбудено и търкаше тънките си

прозрачни и треперещи пръсти с бързи и резки движения; после се спря

изведнъж напълно объркан. Пери бе слисан от стечението на

обстоятелствата, които доведоха Мери в магазина точно в деня, когато баща

й отсъствуваше, и би могъл да разговаря с нея. В смущението си той

напълно забрави блестящите разговори, които така често водеше във

въображението си с рой царствени млади дами от най-висшето общество и на

които гледаше като на репетиции за случаи като сегашния. Сега той

мълчеше, той, който бе мечтал за такава щастлива възможност, казвайки си:

"Само да ми се удаде случай, как бих блеснал пред госпожица Мери." Той, който се обръщаше в запарената задна стаичка към дъската за гладене с

лекота и надменно красноречие, сега стоеше с вързан език. Парализираща

безчувственост обхвана човека, който в неделя сутрин се излежаваше в

романтична мечтателност, с поглед, впит в месинговата топка на таблата на

кревата като в някаква корона, и очароваше херцогини с изисканата си реч.

Той усети как мускулите, му се отпускат, кожата му се овлажни и го

засърбя, хладна пот изби по порите му; окончателно се обърка, внезапно

професионалните му маниери взеха връх и той изтърси:

- Моля, седнете, мадам, с какво мога да ви услужа?

Пери бе потресен: колкото кръв бе останала в жилите му, нахлу болезнено в