Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

боязливо главата си през отвора, проучвайки какво е настроението на сина

й, преди да му заговори.

- Може ли да те погледам, преди да тръгнеш, Джеймс? - провлече глас

бабата след предпазлива пауза Този ден предизвикваше у вцепенената й душа

вълнение, близко до възбуда - ехо от полузабравените спомени от млади

години, които безразборно се втурваха в съзнанието й.

- Изглеждаш истински красавец. Чудесна мъжка фигура имаш - каза тя на

сина си. - Ех, как ми се ще да дойда с теб!

- Много са ти стари зъбите, за да те показвам на

изложбата, майко - подигра я Броуди. - Но ти би могла да спечелиш, премия

за жилавост.

Отслабналият й слух и попречи да чуе добре, а отвлечените й мисли не й

позволиха да схване пълния смисъл на забележката му.

- Да, поостаряла съм за такива работи - проплака тя. - Но имаше време,

когато бях между най-първите и при доенето, и на изложбата, и при танците

след това, и после при закачките в колите по дългия път до дома в

хладната нощ. Всичко си спомням сега. - Потъмнелите й очи блеснаха. - А

какви големи млинове и пити печахме, въпреки че тогава не им обръщах

много внимание. - Бабата въздъхна съжалително за пропуснатите

възможности.

- Шт, старо, не можеш ли да помислиш за друго освен за ядене? Като те

слуша човек, би помислил, че те моря от глад.

- Не! Не, Джеймс! Много съм благодарна за всичко, което ми даваш, и то е

изобилно. Но днес, ако се случи да видиш някое мъничко хубаво парче

чедарско сирене, не много скъпо - към края на деня може да се направят

износни покупки, - би могъл да го вземеш за мен. - Тя го загледа сервилно

и подкупващо.

Броуди избухна в шумен смях.

- Ох, ще ме умориш, старо! Твоят господ е в стомаха ти. Днес очаквам да

се срещна със сър Джон Дата. Да не искаш да нося торби и пакети, като се

видя с него - викна -той на старицата и шумно напусна стаята.

Майка му забърза към прозореца на стаята си, за да го види, като излиза

от къщата. По-голямата част от деня тя щеше да прекара тук, щеше да

напряга очите си, за да разглежда преминаващия добитък и да се радва на

разноцветните картончета - червени за първите награди, сини за вторите

награди, зелени за третите награди и безразлично жълти, означаващи само

похвала. Тя се захласваше в блъсканицата и суетнята на селската навалица

и се взираше, опитвайки се напразно да открие някое старо, познато лице в

преминаващата тълпа. Освен това от ума й не излизаше мисълта - самата

невероятност на тази мисъл разпалваше фантазията й, - че синът й можеше

да й донесе някакъв малък подарък. Тя доволно си помисли, че поне си го

бе поискала, а повече от това не можеше да направи и се настани удобно на

стола си, за да започне приятните си наблюдения.

Долу, в хола, Броуди на излизане се обърна към Мери:

- Ти по-добре иди на работата и напомни на онова магаре,.Пери, че днес

целия ден няма да идвам. В къщата на Броуди магазинът бе известен под

названието "работа", а да се произнесе думата "магазин", би се сметнало

за мизерно и дори унизително. - Той може да забрави, че днес за него е

работен ден. Той е такъв, че може да забрави и главата си... да, да. И

тичай по целия път, моето момиче, това ще ти стопи малко тлъстинките.

На Мама той каза:

- Ще се върна, когато се върна.

С тези думи се сбогуваше той в редките случаи, когато благоволяваше да се

обади на жена си, и всъщност това бе израз на необикновено великодушие,

което Мама прие с подобаваща благодарност.

- Дано да прекараш хубаво, Джеймс - каза тя боязливо, нагаждайки отговора

си към настроението му и към забележителното събитие. Само в такива редки

и паметни случаи се осмеляваше тя да го нарича с малкото му име, но

когато те се появяха, тя поемаше този риск, чувствувайки, че това укрепва

маловажното и несъществено положение, което заемаШе тя в съзнанието му.

Мама не смееше да помисли, че изложбата можеше да бъде интересна и за

нея; смяташе се, че й стига, гдето й позволяват да се възхищава от гордо

изправената фигура на мъжа й, когато той тръгваше сам да се забавлява

вън, и никога Не й идваше наум нахалната мисъл, че би могла да го

придружава. Тя нямаше дрехи, беше необходима в къщи, нямаше достатъчно

сили да понесе усилията на цял един ден на открито - всяка една от тези и

редица други причини бяха достатъчни за нейната плаха логика, за да я

възпрат.

- Надявам се, времето да се запази хубаво заради него - промърмори тя