Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

израз на тайното им разбирателство, доверие и любов, което те си

размениха като свещен талисман. После тя се обърна и излезе.

Сега чантата й се струваше лека като перце, крачките й бяха бързи, сякаш

държаха такт с танцуващото в гърдите й сърце, главата й бе изправена,

къдриците й се развяваха волно и весело зад нея и тя стигна у дома си,

преди възторгът й да се бе уталожил. Когато се втурна в кухнята, госпожа

Броуди я изгледа въпросително иззад наклонения си нос.

- Защо се забави, момиче? Много време ти беше нужно за тия поръчки. Някой

познат ли срещна? Да не те е разпитвал някой за Мат?

Мери за малко щеше да се изсмее в лицето на майка си. За момент тя си

представи какво щеше да бъде въздействието, ако й бе казала, че току-що

бе яла божествено лакомство, поднесено й от отвратителния злодей, който

измъчва деца с макарони, в забранената бърлога на падението, и то в

обществото на младеж, който буквално й предложи да прекарат меден месец в

Париж. Добре, че се въздържа, защото, ако във възбуждението си бе

отстъпила пред това абсурдно изкушение, госпожа Броуди или щеше да се

усъмни в душевното равновесие на дъщеря си, или положително щеше веднага

да припадне.

- Какво и да е, въздухът, изглежда, ти е подействувал добре - продължи

Мама с известна подозрителност. - Доста си се зачервила.

Колкото и да беше доверчива, с майчинския си инстинкт тя се съмняваше в

подобно незабавно въздействие на обикновено не особено лековития

ливънфордски въздух.

- Да, чувствувам се много по-добре сега - отговори Мери искрено с

тръпнещи устни и блеснали очи.

- Докато те нямаше, баба разправяше нещо за някакво писмо, което те

видяла да четеш - упорствуваше госпожа Броуди, преследвайки смътното си

подозрение. - Надявам се, че няма да направиш някоя пакост против волята

на баща си. Не се изправяй срещу му, Мери! Които са дръзнали да го

сторят, после са съжалявали. Краят може да бъде само един. - Тя въздъхна,

като си спомни нещо, и добави: - Най-подир той пак всичко ще узнае и ще

се нахвърли върху ти; и този край ще бъде горчив, много горчив.

Мери отхвърли палтото си с едно движение на раменете. През последния час

стройната и фигура си бе върнала младежката и властна жизненост. Тя

стоеше изправена, изпълнена с бурна радост и самоувереност.

- Мама - каза тя весело, - не се безпокой за мен. Сега девизът ми е:

"Мери не познава поражение!"

Госпожа Броуди поклати тъжно трогателно наклонената си глава и обзета от

смътно, невнятно предчувствие, събра пакетите; после излезе бавно от

стаята с още по-меланхолично сведена глава, като въплътено прорицание за

нещастие и лошо предзнаменование.

"VI

- Неси! Мери! - завика пискливо госпожа Броуди в неистов пристъп на

сервилност, докато се суетеше около Броуди и му помагаше да се облече. -

Елате да сложите гамашите на баща си!

Беше събота сутрин, двадесет и първи август - една от датите, отбелязани

с червено в календара на Броуди. Облечен със сако и голф на големи черни

и бели квадрати, с лице, почервеняло като слънце, той седеше и се мъчеше

да напъха краката си в гамашите, които бяха употребявани за последен път

преди една година точно на същия ден. Въпреки че сега предпочиташе да

забрави това обстоятелство, и тогава той бе изпитвал същата трудност при

обуването им.

- Що за идиотска глупост да се прибират гамашите влажни! - съскаше той на

жена си. Сега не могат да се притегнат на крака. По дяволите, не може ли

поне нещо да се запази както трябва в тази къща? Гамашите са се свили.

Когато нещо не беше в ред, вината неизбежно се стоварваше върху слабите

плещи на жена му.

- Човек не може да остави нещо, без някое слабоумно същество да го

опропасти. Как мога да отида на изложбата без гамаши? Следващия път ще ме

накараш да ида и без яка и връзка!

- Но, татко - плахо отвърна госпожа Броуди, - мисля, че тази година носиш

мъничко по-големи обувки. Тези, новите, дето сама ти ги поръчах, бяха

малко по-широки от предишните.

- Глупости! - изгрухтя той. - Остава да кажеш, че и краката ми са

пораснали.

В този момент Неси се втурна в стаята като младо жребче, а Мери я

последва малко по-бавно.

- Бързо, момичета - нареди Мама, - стегнете гамашите на баща си. Но

пъргаво, че вече е закъснял!

Младите прислужнички коленичиха и с вещина и сила заработиха с ловките си

пръсти, докато Броуди се отпусна назад и кипнал от яд, отправяше