Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

кашата. От тях човек става едър като мен.

- Точно така, Луис! Ти си живо предупреждение против употребата на

макарони. По не се безпокой за фигурата си. Как е семейството?

- О, просто прекрасно! Момчето скоро ще стане като мен. Вече има двойна

брадичка.

Докато Берторели се заливаше от смях, Мери отново ужасена се втренчи в

този злодей, който прикриваше разбойничеството си под маската на

престорена веселост и фалшива човечност. Но противоречивите й мисли бяха

прекъснати от Денис, който тактично я попита:

- Какво ще вземеш, Мери... един макалъм?

Тя намери достатъчно смелост да кимне с глава, тъй като не би могла да

различи един макалъм от макарони, а да признае невежеството си пред този

архангел на порока, бе свръх силите й.

- Много добре, много хубаво - съгласи се Берторели и се отдалечи със

ситни стъпки.

- Това е човек на място - каза Денис. - Крайно почтен, а по-блага душа от

него трудно ще намериш.

- Но - заекна Мери - за него разправят такива неща.

- Ба! Че яде малки деца, нали? Това са празни и безсъвестни измислици,

скъпа Мери. Един ден ще трябва да се издигнем над тия работи, ако не

искаме да останем затънали в тъмното средновековие. И тон е човешко

същество, въпреки че е италианец. Родом е отнякъде край Пиза, където е

прочутата кула, която е наведена, а не пада. Ще идем да я видим някои

ден. . . в Париж и Рим също ще отидем - добави той небрежно. Мери изгледа

почтително този младеж, който се обръщаше към чужденци с малкото им име и

който си играеше със столиците на Европа, но не самохвално като клетия

Мат, а с хладнокръвна, спокойна увереност; тя си помисли колко хубав би

бил животът с такъв мъж, тъй любещ,, но и така силен, тъй нежен, но и

така неустрашим. Почувствува, че още малко и ще започне да го обожава.

Мери започна да яде своя макалъм - една чудесна комбинация от сладолед и

малинов сироп, която съчетаваше изкусно деликатната киселина на плода със

студената мека сладост на сладоледа и се топеше на езика й, доставяйки и

изтънчено и неочаквано наслаждение. Под масата Денис леко притисна крака

й, а очите му с живо задоволство следяха наивната й радост.

Защо, запита се тя сама, и ставаше тъй хубаво, когато беше с него? Защо

със своята нежност, щедрост и търпимост той й се струваше тъй различен от

всички хора, които бе познавала досега? Защо извитите му устни, блясъкът

на косата му, държането на главата му караха сърцето и да тръпне от

щастие в гърдите?

- Доволна ли си? - попита Денис.

- Тук наистина е хубаво - призна тя тихичко.

- Това е съвсем прилично заведение - съгласи се той. - Иначе нямаше да те

доведа тук. Но навсякъде е хубаво, щом сме заедно. Това е цялата тайна,

Мери!

В отговор тя погледна с блеснали очи. Цялото й същество попиваше

излъчваната от него смела жизненост и за пръв път .след срещата им тя се

засмя непринудено, щастливо, от душа.

- Така е по-добре - насърчи я Денис. - Бях почнал да се безпокоя за теб.

Той се наведе поривисто над масата и взе в ръката си тънките й малки

пръсти.

- Знаеш ли, Мери, скъпа, толкова много искам да си щастлива. Когато те

видях за пръв път, те Обикнах заради твоята миловидност - но това беше

тъжна миловидност. Ти ме гледаше, сякаш се страхуваше да се усмихнеш,

сякаш някой бе потъпкал всичкия смях на душата ти. След онази чудесна

вечер, когато бяхме заедно, аз непрекъснато мисля за тебе. Обичам те и се

надявам, че и ти ме обичаш, защото чувствувам, че сме създадени един за

друг. Сега вече не мога да живея без теб, искам да бъда с теб, да видя

как се освобождаваш от тъгата, да гледам как се смееш на глупавите празни

шеги, които ти разправям. Позволи ми да те ухажвам открито!

Тя замълча, трогната неизмерно от думите му, и най-после продума:

- Колко искам да сме заедно - каза тя тъжно. - Аз... аз. .. толкова ми

беше мъчно за теб, Денис. Но ти не познаваш баща ми. Той е ужасен. У него

има нещо, което ти не разбираш. Страх ме е от него, а той... той ми

забрани да говоря с теб.

Денис.сви очи.

- Не съм достатъчно добър за него, а?

Мери неволно стисна силно пръстите си, сякаш я бе наранил.

- О, не говори така, Денис! Ти си чудесен и аз те обичам - бих умряла за

теб; но баща ми е най-тираничният човек, когото можеш да си представиш,

пък и най-гордият.

- Защо е такъв? Какво може да има той против мен? Аз няма от какво да се

срамувам. Защо казваш, че е горд?