Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

никога не е бил моряк, горкото момче! Много добре си спомням, когато беше

тъкмо дванадесетгодишен, на парахода до Портдоран му стана много лошо, а

тогава морето не беше толкова развълнувано. След обяда поиска да яде

сливи, а аз не можех да откажа това удоволствие на момчето

и да му разваля целия ден. Но той ги повърна, а също и хубавия обяд, за

който баща му плати половин крона. О, колко му се разсърди баща му, пък и

на мен се разсърди, като че ли аз бях виновна, загдето корабът разбърка

стомаха на момчето.

Тя замълча, завладяна от спомените, и добави:

- Радвам се, че аз поне никога не съм продумвала лоша дума на Мат,

особено сега, когато е толкова далеч. Не! Никога не съм му казвала

сърдита дума, ръка не съм дигала на него, за да го накажа.

- Ти винаги най-много обичаше Мат - се съгласи Мери кротко. - Безпокоя

се, че много ще ти е мъчно за него.

- Мъчно? - отвърна госпожа Броуди. - Да, много ще ми е мъчно. Чувствувам

се отпаднала, сякаш . .. сякаш част от тялото ми е заминала с тоя кораб и

никога няма да се върне. Но, надявам се, и на него му е мъчно за мен.

С овлажнени очи тя продължи:

- Да, и макар че е вече мъж, в каютата той се разплака като дете, когато

трябваше да се сбогува с майка си. Това ми е утехата, Мери, и това ще ме

поддържа, докато получа подкрепа от неговите собствени мили писма. Боже!

Как ги очаквам! Единственото писмо от него съм получила, когато беше на

девет години и бе отишъл да летува на село при братовчеда Джим, защото

беше слабичък в гърдите. И толкова беше интересно - за коня, на който

седял, и за малката пъстърва, която хванал в реката. До ден днешен си го

пазя в чекмеджето. Трябва пак да го прочета. Да - завърши тя с тъжно

доволство, - ще преровя всички чекмеджета и ще намеря всички неща на Мат.

Това ще ми бъде трошица утеха, докато получа писмо от него.

- Ще разтребим ли днес стаята му, Мама? - попита Мери.

- Не, Мери.. . нея няма да пипаме. Това си е стаята на Мат и ще я пазим

така, както си е, докато пак му потрябва... Ако изобщо му потрябва

някога.

Мама.с наслаждение отпи глътка чай.

- Хубаво, че се сети да ми направиш този чай, Мери, той ме ободрява. Мат

сигурно ще получава хубав чай в Индия, тя нали е страната на чая и на

подправките. Студеният чай ще го освежава в горещината -

добави тя. След малко продължи: - Ами ти защо не си наля една чаша?

- И аз се чувствувам малко разстроена тази сутрин, Мама.

От всичките си деца госпожа Броуди най-малко обичаше Мери, но като нямаше

любимеца й Матю, тя почувствува Мери по-близка.

- Днес няма да похващаме никакво чистене в къщи; и двете сме заслужили

малко почивка след цялата суетня напоследък - продължи госпожа Броуди. -

Ще се опитам да се поразсея малко с някоя книга, а ти ще идеш за покупки

и да погълташ малко въздух. За теб ще е добре да се поразходиш, докато е

сухо и слънчево. Какво ни трябва сега?

Те установиха какви продукти липсват в килера и Мери си ги записа на

листче хартия, за да се осигури срещу предателската си памет. Покупките

трябваше да се правят в различни магазини, тъй като отпусканите за

домакинството суми не бяха големи и беше необходимо всеки продукт да се

купува там, където можеше да се вземе най-евтино.

- Трябва да спрем поръчката си за малките кифлички при пекаря, докато го

няма Мат. Баща ти никога не ги поглежда. Кажи им, че вече нямаме нужда от

кифлички - каза Мама. - Господи, страшно празно е в къщата, като си

помислиш, че момчето е заминало... за мен беше такова удоволствие да му

поднеса някое хубаво, вкусно ядене.

- Вече няма да ни трябва и толкова масло, Мама. Той страшно много обичаше

масло - предложи Мери, почуквайки замислено с молива по белите си зъби.

- Тази сутрин и без това няма да ни трябва - отвърна Мама малко хладно, -

но като излезеш, искам да купиш тазседмичния брой на "Добри помисли".

Точно това трябва на Мат и аз ще му го пращам всяка седмица. Той ще се

ободрява, като го получава редовно, а и за душата му ще бъде извънредно

полезно.

След като разгледаха и прецениха всички нужди на домакинството и

внимателно изчислиха общата стойност, Мери взе парите, отброени от

отънялата кесия на майка й, нахлупи шапчицата си, взе хубавата плетена

чанта и тръгна да направи покупките. Тя бе щастлива, че е навън, на

открито, тук чувствуваше тялото си по-свободно, по-малко ограничени, по-

малко стеснявани от вкоренените неизменни форми, сред които живееше.