Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

друсане по пътя към гарата, докато госпожа Броуди гордо гледаше през

прозореца. Във въображението си тя виждаше как хората се бутат един друг,

сочат препускащия екипаж и си казват: "Ето, госпожа Броуди изпраща

момчето си за Калкута. Тя беше добра майка за него, а и момчето си го

бива, да, да!" "Наистина не всеки ден някоя майка от Ливънфорд води

момчето си до кораба за Индия" - мислеше си тя доволна и се зави по-

пристойно с палтото, седнала величествено в разнебитения файтон, като че

ли се возеше в собствена карета.

На гарата тя с важен вид плати на файтонджията, като поглеждаше встрани

изпод шапката си към неколцината случайни безделници под сводестия ход, и

не можа да не каже уж случайно на човека., който носеше багажа:

- Младия господин пътува за Индия. Препъвайки се под тежкия товар и

зашеметен от

разнасящата се от него миризма на камфор, носачът изви почервенелия си

врат изпод ръба на сандъка и я изгледа тъпо, твърде изтощен, за да

разговаря.

Те излязоха на перона, но съдбоностният влак имаше закъснение, тъй като

разписанието на линията за Дарок и Ливънфорд, всякога предмет на

обществено недоволство, и днес не измени на лошата си слава и очевидно се

спазваше без каквато и да било точност. Мама неспокойно потропваше с

крак, нетърпеливо свиваше устни и току поглеждаше към сребърния часовник,

който висеше на шията и на верижка от сплетени коси; Матю, изпълнен с

отчаяна надежда, че някъде по линията има повреда, гледаше неуверено и

безутешно към носача, който на свой ред бе зяпнал с отворена уста към

госпожа Броуди. Той не бе я виждал досега и кретенският му поглед лакомо

поглъщаше нейните живи и величествено небрежни маниери; тя съвсем не

можеше да се вмести в рамките на неговите местни представи и той я взе за

нещо изключително - за пътешественица поне от европейски мащаб.

Най-после в далечината се дочу тракане, което прозвуча като погребален

звън за последните надежди на Матю. С много пушек влакът влезе в гарата и

след няколко минути отново запуфтя, отнасяйки госпожа Броуди и Матю,

седнали един срещу друг на коравите дървени пейки. Останалият на гарата

носач погледна с недоумение едното пени, което госпожата му мушна в

ръката с величествен жест, почеса се по врата, плю отвратено и изхвърли

от паметта си цялата тази случка като някаква загадка, която не бе по

силите му да проумее.

Във влака г-жа Броуди се възползуваше от всякакво затихване на тракането,

когато гласът й можеше да се чуе, за да се обърне към Матю с някоя

ободрителна забележка, а през промеждутъците го съзерцаваше въодушевено.

Матю се гърчеше на мястото си; той съзнаваше, че е подложен на процедура

за окуражаване и това му беше отвратително. "Лесно й е на нея - мислеше

си той нацупено, - тя няма да заминава."

Най-подир стигнаха Глазгоу. Пътуването се стори на Матю трагично кратко.

Като излязоха от гарата, те се спуснаха по Джамайка стрийт и надлъж по

Брумило до кея, където "Иравади" стоеше под пара. Два влекача бяха готови

да го изтеглят из пристанището.

Параходът им се видя огромен, с перки, разперени като криле на прилеп, и

с комин, пред който мачтите на останалите кораби изглеждаха като

джуджета. Мама възхитително забеляза:

- Страшно голям кораб, Мат, честна дума! Сега няма да се страхувам

толкова, като си мисля, че си на него. Тоя комин е висОк като градската

кула. Я погледни хората на палубата! Май че трябва да се качваме.

Те преминаха заедно по прехвърления между кораба и брега мост и се качиха

на борда, където бе започнала суетнята по товаренето и цареше голяма

суматоха и бъркотия. Моряците скачаха насам-натам по палубата и вършеха

чудеса с въжетата; офицери със златни галони важно викаха и шумно

надуваха свирките си; прислужници тичаха подир пътниците и пътници тичаха

подир прислужниците, англо-индийци1 завръщащи се в страната, която си

бяха избрали за живеене, гледаха възбудено всеки, който им се изпречеше

на пътя; роднини, пред прага на раздялата, се препъваха в железните

колове и купищата багаж.

Пред тази трескава дейност госпожа Броуди посърна. Важният вид на

контрольора, който ги заведе долу, я уплаши и при все че тя възнамеряваше

поне да се обърне към капитана и по подобаващ начин да повери Матю на

специалните му грижи, сега се разколеба; свила се в тясната задушна