Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

заговори вече за това, мога и да ти кажа, мили. Зная, че

обичаш хубави сладкиши, а в ония страни никога няма да намериш добра

сладкарска стока. Те ще се запазят много добре, ако ги пращам в тенекиена

кутия. Той й благодари с доволна усмивка, но без да му даде време да

продума, тя продължи, бързайки да използува благодарността му, преди да е

охладняла:

- Твоята Агнес ще направи всичко за тебе, Мат, стига само да не я

забравиш - продължи тя страстно. - Никога, нито за минутка не бива да ме

забравяш! У тебе има от всичките ми снимки. Една ще сложиш веднага в

каютата си, нали, мили? - Тя още по-тежко облегна глава на рамото му и го

загледа прелъстително. - Целуни ме, Мат! Колко хубаво беше! Колко хубаво

е да чувствувам, че сме сгодени. Това обвързва почти като брак. Никое

почтено момиче не би могло да изпита такива чувства като мен, без да е

сгодено за избраника си.

Тъй като диванът очевидно нямаше пружини, на Матю почна да му става

неудобно под значителната тежест, стоварила се върху му. Неговата

момчешка любов към госпожица Мойр, ловко раздухвана от нея с ласкателства

и нежности, не бе достатъчно силна, за да устои на напрежението на тази

мощна любовна прегръдка.

- Ще ми позволиш ли да запуша?- попита той тактично.

Агнес го погледна и очите й се наляха със сълзи под разрошените й

катранени коси.

- И последната вечер ли? - укори го тя.

- Струва ми се, че това ще ми помогне да се по-съвзема - измънка той. -

Последните няколко дни бяха много тежки за мен ... Това стягане на багажа

е много уморително.

Агнес въздъхна и неохотно се надигна.

- Добре, мили! Нищо не мога да ти откажа. Дръпни си няколко пъти, ако

мислиш, че това ще ти помогне. Но не бива да прекаляваш с пушенето в

Индия, Мат. Не забравяй, че гърдите ти не са много здрави. - После добави

мило: - Нека да ти запаля пурата, сега е за последен път.

Тя боязливо запали малко изкривената угарка, която Матю измъкна от джоба

на жилетката си, със страхопочитание загледа как той с мъжествена

сдържаност започна да изпуска гъсти кълба дим. Сега тя можеше да го обича

и обожава само от разстояние, но това все пак не й пречеше да протегне

ръка и да поглади верижката на часовника му.

- Ще ти е мъчно за твоята малка Аги, нали Мат! - запита тя с чувство, но

и с леко покашляне, защото бе вдъхнала вредния дим от пурата.

- Страшно! - отговори Матю тържествено. Сега удоволствието му беше пълно;

той героично пуши, а. тя примира в краката му в любовно обожание.

- Ще бъде ... непоносимо. - Искаше му се дръзко да каже "дяволски

проклето", но от уважение към нея избра по-малко мъжествения израз и

поклати глава, сякаш се съмняваше в способността си да издържи всички

тези изпитания.

- Трябва да търпим в името на любовта ни - каза Агнес с въздишка. -

Сигурна съм, че тази мисъл ще те накара да извършиш големи и добри дела

там, Мат. Ще ми пишеш за всичко, каквото правиш.

- С всеки кораб ще пращам писма - и на теб, и на Мама - обеща Матю.

- Аз, разбира се, ще поддържам най-близка връзка с Мама - отговори Агнес,

като че ли вече беше член на семейството.

Матю почувствува, че молитвите на двете предано обожаващи го жени ще се

издигат заедно към небето, докато той се бори с тежките си задачи в

чужбина, но пурата, въпреки усилията му да продължи живота й, вече пареше

устните му и той със съжаление я хвърли. Агнес незабавно положи глава на

гърдите му.

- Целуни ме пак, мили! - каза тя.

След малко тя пошепна страстно и изкусително:

- Ще се върнеш при мен едър, силен, суров мъж, нали, Мат? Искам да ме

смачкаш в прегръдките си, силно, колкото искаш силно.

Матю вяло обгърна раменете й: струваше му се, че тя иска някак твърде

много от човек, който на другия ден ще се възправи пред опасностите на

едно трудно пътешествие в неизвестността.

- Наистина ме е срам, че така показвам чувствата си - продължи, тя

свенливо, - но в това няма нищо лошо, нали, Мат? Ние ще се оженим, щом се

върнеш. Сърцето ми се къса, като си помисля, че не можахме

да се оженим, преди да заминеш. На драго сърце бих дошла с теб.

- Но, Агнес - възрази той, - тая страна съвсем не подхожда за бяла жена.

- Толкова много отиват там, Мат, толкова много. Жени на офицери и какви

ли не! Аз ще замина с теб, ако след срока трябва пак да отидеш - заяви тя

твърдо. - Попречи ни само това, че първо трябва да си пробиеш път, мили.

Той замълча, стреснат от решителността в думите й. Никога досега не бе се