Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

дупка, която трябваше да служи на Матю за каюта през идните осем седмици,

почувствувала лекото надигане и спускане на кораба край кея, тя разбра,

че трябва колкото може по-скоро да се върне на брега.

Сега, когато предстоеше истинското прощаване, лъжливата екзалтация,

предизвикана от романтичното и въображение, се пръсна като сапунен мехур

- точно както бе предсказал мъжът й. Тя отново стана предишната госпожа

Броуди - слабата жена, която бе родила това дете, която го бе кърмила на

гърдите си, която го бе отгледала да порасне и която сега трябваше да

види как то я напуска. Една сълза се отрони бавно по бузата й.

- О, Мат - проплака тя. - опитах се да се крепя заради тебе, синко,

заради тебе, мили, но ми е мъка че те загубвам. Не зная дали си ти за тия

чужди страни. По-добре да си беше останал в къщи

- И аз не искам да замина, Мама - примоли се той горещо, сякаш в

последния момент тя можеше да

---

1 Англичани, заселили се за постоянно в Индия. - Б.

пр.

протегне ръка и да го избави от тази страшна участ.

- Сега ще трябва да заминеш, синко. Вече е много късно нещо да се промени

- отговори тя тъжно и поклати глава. - Баща ти винаги така искаше. А

каквото той каже, трябва да се направи. Не може иначе. Но ти ще се

стараеш и ще бъдеш добро момче, нали, Мат?

- Да, Мама.

- Ще ми изпращащ част от заплатата си да я внасям на твое име в

строителното дружество, нали?

- Да, Мама.

- Всеки ден ще прочиташ по една глава от библията, нали?

- Да, Мама.

- И не ме забравяй, Мат! Матю изведнъж се разхлипа.

- Не искам да заминавам - ревна той и се вкопчи в роклята й. - Вие всички

ме изпъждате, аз никога няма да се върна! Там ще умра! Не ме пускай,

Мама!

- Трябва да заминеш, Мат - пошепна тя. - Той ще ни убие, ако се върнем

заедно.

- Ще се поболея на кораба - изхленчи Мат. - Вече усещам как ми се

повдига. Треска ще ме хване там. Ти знаеш, че не съм силен. Казвам ти,

Мама, това ще ме съсипе.

- Пшшшт, синко - промълви тя. - Трябва да се успокоиш. Ще се моля на бога

да те закриля.

- Е, тогава, Мама, щом трябва да вървя, остави ме сега - простена Мат. -

Не мога да понасям повече. Няма какво да седиш тук да ми се подиграваш.

Остави ме, нека се свърши всичко!

Майка му се изправи и го притисна в обятията си - най-после тя прояви

своята женственост.

- Довиждане, синко, и бог да те благослови! - каза тя тихо.

Когато майка му излезе разплакана и разтреперана от каютата, Матю се

хвърли отчаяно върху нара.

Госпожа Броуди слезе на брега и се отправи към гарата на Куин стрийт.

Мина отново покрай доковете, но сега краката й се влачеха по същите

плочи, по които тя така надменно бе минала преди малко; постепенно тялото

й се приведе напред, роклята й се повлече немарливо подире и, главата й

отново жално клюмна;

обзе я примирение; тя се пробуди напълно от мечтите си и отново се

превърна в нещастната и безпомощна съпруга на Джеймс Броуди.

На връщане във влака тя се почувствува изморена и изтощена от бурно

сменящите се вълнения, които бе изпитала. Главата й се замая и тя заспа.

Из тъмните кътчета на сънния й мозък изскочиха призраци и започнаха да я

измъчват. Някой я захвърляше надолу, замеряше я с камъни - навсякъде

около нея имаше четвъртити сиви камъни, които я притискаха. На земята

край нея лежаха децата й, а телата им, отпуснати и неподвижни от крайно

изтощение, изглеждаха като трупове. А когато стените започнаха бавно да

се надвесват над нея, тя се събуди с висок писък, който се сля със

свирката на локомотива. Влакът навлизаше в околностите на Ливънфорд. Тя

си беше у дома.

V

Към десет часа на следващата сутрин госпожа Броуди и Мери бяха сами в

кухнята и по обичая си се съвещаваха по домакинските планове за деня,

след като господарят на дома бе излязъл подир закуската. Тази сутрин

обаче те седяха, без да разговарят по това какво да чистят и кърпят, без

да разискват дали за обед да има задушено или кълцано, без да обсъждат

дали сивият костюм на Броуди се нуждае от гладене, а вместо това

потиснато мълчаха. Госпожа Броуди печално сърбаше чаша силен чай, а Мери

безучастно гледаше през прозореца.

- Днес хич не ме бива - каза най-после Мама.

- Нищо чудно след вчерашния ден - въздъхна Мери. - Мисля си какво ли му е

сега. Дано да не му е станало мъчно за дома.

Госпожа Броуди поклати глава.

- Най-лошото ще бъде морската болест. От това ме е най-страх, защото Мат