Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

преливаща веселост, унинието й изчезна в радостната му заразителна

усмивка; вместо това внезапно я обхвана смущаващата мисъл за сладката

интимност на последната им среща и тя пламна от дълбок срам.

Мери се изчерви, като виждаше пред себе си сред бял ден този красив

младеж, който под благосклонния плащ на тъмнината я бе притискал тъй

здраво в обятията си, който пръв я бе целунал, пръв бе докоснал с милувка

девственото й тяло. Знаеше ли той всичко, което тя бе премислила оттогава

за него? Всички вълнуващи спомени за миналото и безумните, трепетни

видения за бъдещето, които владееха мислите й? Тя не се осмеляваше да го

погледне.

- Толкова съм щастлив, че те виждам, Мери! Просто ми се скача от радост!

Щастлива ли си, че пак се срещаме? - продължи той.

- Да - каза тя с тих и смутен глас.

- Имам да ти кажа толкова неща, които не можех да пиша в писмото. Не

исках да пиша много, защото се страхувах да не хванат писмото. Получи ли

го?

- Получих го, но не бива да ми пишеш - пошепна тя. - Ще ме е страх за

тебе, ако пак ми пишеш.

Това, което бе писал, бе толкова недискретно, че само мисълта за

недоизказаното обагри още по-ярко бузите й.

- Сега много време няма да става нужда да пиша - се засмя Денис

многозначително. - Разбира се, сега ще се срещаме съвсем често. Ще остана

в кантората за месец-два преди есенната обиколка; а щом става дума за

работата, Мери, скъпа, в нея ти ми донесе щастие като вълшебница - този

път получих два пъти повече поръчки. Ако продължаваш да ме вдъхновяваш

така, ще ми създадеш цяло състояние за съвсем кратко време. Ей богу, ще

трябва да се срещаш с мен, макар и само за да делим печалбите!

Мери се огледа безпокойно; дори в тихата улица тя усещаше върху си

погледа на множество предателски очи, долавяше по стремителността на

Денис колко малко разбира той положението й.

- Денис, страхувам се, че не мога да остана повече. Може да ни видят тук.

- Та нима е престъпление да разговаряш с един млад човек... и при това

сутрин? - отговори той нежно и многозначително. - Разбира се, няма нищо

срамно в това. Пък ако предпочиташ да се разхождаш, бих вървял с тебе до

края на света! Позволете да ви понося малко пакетите, уважаема госпожице!

Мери поклати глава.

- Така хората ще ни забележат още по-лесно - отговори тя плахо,

предварително усещайки как очите на целия град я следят при тази

безразсъдна разходка.

Денис я погледна нежно и покровителствено, а след това уверено хвърли

поглед към двата края на улицата; на нейните влюбени очи този поглед се

видя като дръзкия взор на покорител на вражеска страна.

- Мери, скъпа моя - пошегува се той сега, - ти още не знаеш с какъв човек

си. "Фойл не познава поражение" - това е моят девиз. Ела да влезем тук!

Хвана я здраво за ръка и я поведе няколко къщи надолу по улицата; преди

тя да разбере какво става и дори да помисли да се съпротивлява, той влезе

с нея през бежовите врати на сладкарницата на Берторели. Мери побледня от

страх, почувствувала, че окончателно е преминала границите на

почтеността, че е достигнала най-долната точка на падението си; тя

погледна укорително засмяното лице на Денис и ужасена пошепна:

- О, Денис, как можа?

Но като огледа чистото празно помещение с редове мраморни масички, с

малките блестящи огледала и ярки тапети по стените и след като му позволи

да я отведе до една плюшена ложа, съвсем прилична на мястото й в

църквата, тя се почувствува странно изненадана, сякаш бе очаквала да види

някаква мръсна бърлога, подхождаща да разпуснатите оргии, които, ако се

вярва на мълвата, са неизбежно свързани с подобни места.

Учудването й се засили от появата на един пълен добродушен човек с цяла

редица гънки под брадичката, една от друга по-благи и по-почтени. Човекът

усмихнат се приближи до тях, поклони се с бързо прегъване в областта,

където някога е бил кръстът му, и каза:

- Добър ден, господин Фойл. Драго ми е да ви видя пак.

- Добро утро, Луис.

Значи това беше самото чудовище.

- Добре ли пътувахте, господин Фойл? Надявам се, че сте имали успех в

работата си.

- И още как, старо парче сланина! Още ли не знаеш, че мога да продавам

всичко. Цял тон макарони бих могъл да продам по улиците на Абърдийн.

Берторели се засмя и изразително разпери ръце, а от смеха му се появиха

още повече гънки около пълното му сияещо лице.

- Това не е мъчно, господин Фойл. Макароните са хубаво нещо, също като