Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

Освен това сега за нея всяко посещение в града беше голямо и вълнуващо

приключение. На всеки ъгъл тя дълбоко си поемаше дъх в очакване и едва се

осмеляваше да вдигне поглед с надежда и боязън, че ще види Денис. Въпреки

че не бе получила второ писмо - може би за щастие, защото в такъв случай

сигурно щяха да я открият, - някакво вътрешно чувство и говореше, че той

вече се е върнал от обиколката си по служба и че ако наистина я обича,

сигурно ще дойде в Ливънфорд да я потърси. Инстинктивният копнеж ускори

крачките й и накара сърцето и да затупти по-бързо. Тя мина смутена покрай

Мерата, като забеляза с бърз боязлив поглед, че от веселия панаир от

преди една седмица не бе останало нищо друго освен следите от многото

стъпки, избелели четириъгълници и кръгове на местата на бараките и

палатките, и купищата отпадъци и димяща пепел върху стъпканата и обгорена

трева. Но тази замърсеност и изоставеност не й причиняваше болка,

отсъствието на веселата тълпа не я караше да съжалява, тъй като в сърцето

й оставаше спомен, който не бе избелял, не бе стъпкан или изгорен, който

с всеки изминат ден се разпалваше все по-ярко.

Желанието й да види Денис стана по-властно, изпълни стройното й тяло със

странно обаяние, замрежи очите й и обля бузите й със свежест като на

току-що разцъфнала шипка; копнежът се надигна в гърлото й и започна да я

души като жестоко страдание.

Стигнала веднъж до града, Мери правеше покупките колкото можеше по-бавно,

застояваше се пред витрините с надежда, че леко докосване по ръката

внезапно ще я пробуди, избираше най-обиколните пътища и преминаваше по

колкото се може повече улици, надявайки се да срещне Денис. Но той все

още не се показваше и сега, вместо да прикрива погледа си, тя започна

жадно да се оглежда наоколо, сякаш го умоляваше да дойде и да сложи край

на мъката, на неизвестността. Постепенно списъкът на поръчките й ставаше

все по-малък, а когато направи последната покупка, малка бръчка на

безпокойство набразди гладкото и чело, ъглите на устата й се отпуснаха

жално: обзе

я дремещото досега чувство, противоположно на копнежа й. Денис не я

обича, затова не идва при нея! Луда е била да мисли, че той ще продължава

да се интересува за нея, която така малко отговаря на неговия чар и

изящна красота. С горчивата увереност на отчаянието тя реши, че Денис

никога вече няма да я потърси и тя ще остане като простреляна птица, едва

пърхаща с криле в самотата.

Сега вече бе невъзможно да протака повече завръщането си: с внезапен

изблик на достойнство тя почувствува, че не бива да я виждат да скита по

улиците, сякаш публично се унижава да търси мъжа, който я е презрял. Тя

бързо се обърна и тръгна към къщи, а чантата с пакетите висеше на ръката

й като тежко бреме. Сега избираше по-тихите улици, за да се скрие,

доколкото можеше, и в нещастието си казваше, че ако Денис не я иска, тя

няма да му се натрапва. В изблик на тъжно себеотрицание тя държеше

главата си наведена и се стараеше да изглежда колкото се може по-

незначителна на улиците, по които вървеше.

Тя така пълно се бе примирила с мисълта да не види повече Денис, че

когато той се появи пред нея от уличката, водеща от новата гара, стори й

се, че призрак изникна из въздуха. Тя вдигна сведените си очи - стреснати

и недоверчиви, те сякаш отказваха да позволят на внезапното обаяние на

видението да проникне в съзнанието й и да го изпълни с радост, която би

могла да се окаже недействителна, просто лъжлив мираж на надеждите й. Но

никакъв призрак не би могъл да се втурне напред така живо, да се засмее

така пленително, да стисне ръката й тъй топло, тъй плътно, та да

почувствува пулсирането на горещата му кръв в тая пламенна, одухотворена

ръка. Това наистина беше Денис. Но той нямаше право да бъде толкова весел

и бодър, толкова безгрижен и сияещ и възторгът му да бъде непокътнат от

спомена за раздялата им. Нима не разбираше, че тя бе принудена да го чака

през много дълги, тъжни дни, че само преди секунда бе изпаднала в тежко

отчаяние и дори се смяташе за изоставена.

- Мери, струва ми се, че съм на небето, като те виждам пак, а ти

изглеждаш като един от небесните

ангели! Едва късно снощи се върнах у дома и идвам веднага, щом можах да

се освободя. Какъв късмет да те срещна - възкликна той и впи пламенен

поглед в очите й.

Тя му прости начаса. Отчаянието й се стопи от топлината на неговата