Unknown - i 5669a7f8bc5fef14

За момент Мери не отговори. После бавно каза:

- Не зная. Когато бях малка, никога не се замислях над това; за мен баща

ми беше като бог, толкова голям, силен, всяка негова дума беше като

заповед. Като поотраснах, започнах да чувствувам, че тук има някаква

тайна, нещо, което го прави различен от обикновените хора, което го кара

да се опитва да ни моделира по свой начин, а сега почти се боя, че той си

въобразява. .. - Тя се спря и погледна нервно към Денис.

- Какво? - настоя.той. V

- Не съм сигурна. О, не мога да кажа такова нещо. - Тя се изчерви неловко

и продължи със запъване: - Той, изглежда, мисли, че по някакъв начин сме

род с Уинтъновци.

- С Уинтъновци? - възкликна Денис недоверчиво. - Със самия граф? Че как

му е дошло това на ум?

Тя тъжно и жално поклати глава.

- Не зная. Той никога не говори за това, но съм уверена, че тази мисъл му

е всякога в главата. Семейното име на Уинтъновци е Броуди, нали разбираш.

. . Но всичко това е толкова смешно!

- Смешно - повтори Денис. - Наистина е смешно. Какво очаква той от тази

работа?

- Нищо - възкликна Мери ожесточено. - Само подхранва гордостта си.

Понякога прави живота ни невъзможен. Той ни тиранизира, принуждава ни да

живеем различно от другите хора. Ние сме откъснати от света в тази негова

къща и тя ни потиска като него.

Увлечена от разказа за опасенията си, тя възкликна:

- О, Денис, зная, че не е хубаво да говоря така за баща си, но аз се

страхувам от него. Той никога, никога няма да позволи да се оженим.

Денис стисна зъби.

- Ще ида сам да се срещна с него. Ще го убедя въпреки характера му и ще

го накарам да ми позволи да те виждам. Не се.страхувам от него. От никой

жив човек не се страхувам.

Тя подскочи изплашено.

- Не! Не, Денис! Не прави това! Той ужасно ще накаже и двама ни. - Тя си

представи как баща й със своята страшна, брутална сила обезобразява

красотата на този млад гладиатор и това я ужаси. - Обещай ми, че няма да

ходиш при него! - извика тя.

- Но ние трябва да се виждаме, Мери. Не мога да се откажа от тебе.

- Може да се срещаме понякога - отговори тя.

- Така до никъде няма да стигнем, мила; трябва съвсем определено да се

разберем. Ти знаеш, че искам да се оженим.

Денис впи поглед в нея; той разбра колко дълбока е невинността й и се

побоя да каже нещо повече. Вместо това взе ръката й, целуна дланта й

нежно и я притисна към бузата си.

- Ще се видим ли скоро? - попита той внезапно. - Искам отново да съм с

теб на лунна светлина и да гледам как тя се отразява в твоите очи, да

видя лунните лъчи да танцуват по косата ти.

Денис вдигна глава и погледна влюбено ръката, която още държеше в своята.

Ръцете ти са като снежинки, Мери, толкова са меки и бели, и нежни.

Студени са като сняг върху пламналото ми лице. Обичам ръцете ти и обичам

тебе.

Обзе го страстен копнеж да я има винаги при себе си. Ако е необходимо,

той ще се бори; ще излезе по-силен от обстоятелствата, които ги

разделиха, по-силен от самата съдба. С променен глас той .каза твърдо:

- Ще се ожениш за мен дори и ако трябва да чакаме, нали, Мери?

Той седеше мълчалив на фона на пищната празна сладкарница, ръката му леко

се докосваше до нейната в очакване на отговора; в очите му Мери виждаше

как душата му се стреми към нея, във въпроса му чуваше само желанието му

тя да бъде винаги щастлива с него и като забрави изведнъж за трудностите,

опасностите и пълната невъзможност за осъществяване на мечтата им, без да

знае нищо за брака, а само примираща от любов към Денис, удавила страха

си -в неговата смелост, сляла се напълно с него, тя го погледна дълбоко в

очите и отговори:

- Да.

Той не помръдна, нито се хвърли на колене в изблик на благодарност, но и

така., както седеше неподвижно, неизразима любов и пламенност преливаше

от неговото тяло в нейното през допрените им ръце, а очите му й отправиха

такъв нежен и предан поглед, че като се срещнаха с нейните, и двамата

бяха сякаш озарени от сияние.

- Няма да съжаляваш за това, мила - пошепна той, наведе се над масата и

леко целуна устните й. - Ще направя всичко по силите си, за да си

щастлива, Мери. Досега бях егоист, но занапред винаги ще се грижа първо

за теб. За теб ще работя упорито. Бързо си пробивам път, но отсега ще

върви още по-бързо. Сега имам нещичко в банката и скоро, ако си готова да

чакаш, Мери, някой ден просто ще излезем и ще се оженим.

Зашеметяващата простота на това разрешение я заслепи. Като си помисли